Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес
Борхес е един от авторите, които чета най-често и същевременно този, когото харесвам най-малко. Чета го заради изключителното му умение да борави с думите; човек, който те учи как да пишеш, да подостриш инструмента си за разказване на истории. – Габриел Гарсия Маркес Твърде често съм се чувствал по подобен начин. Макар при мен да е било по-скоро…
Великият бог Пан – Артър Макън
„Формата на водата“ на Гийермо дел Торо може би е филмът на годината според Академията, но голяма част от киноманите все още вярват, че мексиканският режисьор оставя най-трайна следа през 2006 г. с готическата си приказка „Лабиринтът на фавна“, който черпи вдъхновение от класиките „Алиса в страната на чудесата“, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес и „Великият бог Пан“…
Мълчание – Шюсаку Ендо
Благодарен съм, че започнах новата година с „Мълчание”. Ако зависи от мен, всеки януари бих си насрочвал по една толкова добра книга, занимаваща се с връзката между вътрешния и метафизичния свят. Добре е в първите дни от годината човек да добие перспектива и да оцени състоянието си. Не бях чувал за романа на Шюсаку Ендо, докато не се заговори…
Трескав блян – Джордж Р. Р. Мартин
Вампири по Мисисипи. Това явно му е било интересно на автора на „Игра на тронове“ Джордж Р.Р. Мартин през 1984 г., когато пише готическия си роман „Трескав блян“. Не съм чел нищо извън поредицата за Вестерос, а и подхождах с известно предубеждение към самостоятелните му книги („Смъртта на светлината“, „Старият Марс“ и „Пясъчните крале“). Предубеждение, което не можех…
Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари
Не исках да чета „Джелсомино в страната на лъжците“на Джани Родари. Търсех друга книга – за момче, направено от стъкло. Не помня дали е на Родари, но в часовете по италиански превеждахме части от нея. Тогава много ми хареса меланхолията на чупливото момче, което напомняше на Пинокио, но така и не успях да си спомня автора и заглавието (ако…
Писма до един млад поет
„Записките на Малте Лауридс Бриге“ е едно от откритията ми тази година. И Райнер Мария Рилке като цяло. Знаех за него, но не бях чел нито поезията, нито краткия му роман с автобиографични елементи. В „Лауридс Бриге“ мe спечелиха лиричната проза и изповедния тон. Рилке бързо ти става приятел. Приятел, на чиято чувствителност се възхищаваш. Междувременно си намерих изключителните „Дуински елегии“,…
За градинарството – Валафрид Страбон
Никога не съм имал градина. Не съм сял, поливал, подрязвал, не съм полагал каквито и да е усилия за отглеждането на растения, като изключим анемичните училищни инициативи и 1-2 ваканционни приключения. Затова винаги съм чувствал липсата особено болезнена. Има нещо мистично в отглеждането на градина, нещо почти религиозно. Валафрид Страбон пише поемата „De cultura hortorum“ през ІХ в., докато е…
Небостъргачът на Балард
За Джеймс Балард чух за първи път покрай филмите „Империя на слънцето“ на Стивън Спилбърг и „Сблъсъци“ на Дейвид Кронънбърг. Когато потърсих за български издания, открих, че името на английския писател не е сред най-познатите у нас. Хубаво, че са филмите, както се казва, че да се появи и на нашия пазар някое заглавие. Поводът Colibri да пуснат „Небостъргач“ (превод от „High Rise”) без…
Биографията на Толкин
Хъмфри Карпентър е написал увлекателна и пълна с живот биография. От пясъците на Африка до прашасалия кабинет в Оксфорд, книгата проследява необикновеното пътешествие на така наречения баща на фентъзито. Не всяка изключителна личност обещава интересна биография. Много случки са изумителни, когато ги чуеш от самия човек, но изглеждат банално на хартия. Важно е и умението на писателя, който подрежда…
Трагедиите на Шекспир според А.С. Брадли
Славна е книгата на Брадли. Ясна, просветляваща, написана със страст и любов към думите на Шекспир. Не съм чел по-добър литературоведски труд. „Шекспировската трагедия” се състои от лекции, изнесени в началото на миналия век в Ливърпул, Глазгоу и Оксфорд от литературния критик А.С. Брадли. В тях се разглеждат четирите най-известни трагедии на Шекспир – „Хамлет”, „Отело”, „Макбет” и „Крал Лир”.…
Бруклин на Колм Тойбин
„Бруклин“ е чудесна книга. Колкото сантиментална, толкова и правдива. Като самия живот. Бях на косъм да я оставя, но докато я връщах на рафта в книжарницата, видях снимката на автора. Това е лицето на човек, който е видял неща, казах си, трябва да ѝ обърна повече внимание. След което седнах и четох. Четох в продължение на два дена, докато животът…
Изгубеният свят – Артър Конан Дойл
Нямах намерение да чета приключенски роман, може би поради глупавия предразсъдък, че това е литературен жанр, който съм надраснал. Отдавна свързвам приключенията на Тарзан и пиратските абордажи за неизменна част от юношеството, която с годините губи очарованието си. Един небрежен поглед към новото издание на „Изток-Запад” обаче беше достатъчен, за да преосмисля позицията си. „Изгубеният свят” е публикуван…