След „Възмущение“ и „Синдромът Портной“ в мен се оформи притеснителното впечатление, че Филип Рот пише еднотипни романи на повтарящи се тематики. А когато видях, че „Писателят призрак“ е посветена на Милан Кундера, бях сигурен, че ме очаква още от същото. Но заглавието и пишещата машина на корицата… как да устоиш, когато някой подразни романтичната ти представа за занаята…