Монахът – Матю Грегъри Луис
Сигурен бях, че „Монахът” ще бъде скучен и обстоятелствен роман. Книга за която говориш, но никога не прочиташ. Знаех за влиянието ѝ в литературата, но не предполагах за дълбочините и богатствата ѝ, които се разкриха, когато я прочетох. Младата Антония и приказливата ѝ леля отиват да слушат проповедта на прочутия със смирението си монах Амброзио, когото цял Мадрид обожава. Докато…
Дзен и японската култура – Дайсецу Судзуки
Ако някога се поинтересувате от дзен, най-добрият увод в източната философия (ако изобщо можем да я окачествим като философия) е изложен в книгите Пътят на Дзен на Алън Уотс и Увод в дзен будизма на Дайсецу Судзуки. И двете книги могат да се намерят у нас, като втората трябва да се търси на старо, тъй като скоро не е преиздавана. Селинджър пише в едно…
Завръщането – Майкъл Пунке
С наближаващия край на годината, който поради топлото време се промъква все по-неусетно, взех да се питам коя да е последната книга, за която да пиша и има ли значение изобщо. След дълго лутане зарязах всичко подготвено и вдъхновен от феноменалния трейлър на предстоящата адаптация, подхванах Завръщането на Майкъл Пунке. Книгата е базирана на действителен случай и разказва за трапера Хю Глас,…
Петата купа – Дан Симънс
Дан Симънс е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне. С лешник или от ония гадните с кокос, дето като ги дъвчеш и… но както и да е, да се върнем на автора. Чел съм Хиперион и Ужас. И двете ми харесаха, макар че в стотиците страници обем неизбежно имаше досадни и дори нелепи епизоди…
Вдъхновение – Исак Бабел
За първи път чух за Исак Бабел наскоро от книгата „Писателят призрак“ на Филип Рот, в която писателите обсъждат влиянието на руския писател. Според тях най-добрата му книга е „Конармия“ – сборник с разкази, в които е описана Одеса преди революцията и участието му в Първа конна армия на Будьони. Във „Вдъхновение“ са събрани непубликувани разкази на Бабел,…
Към себе си – Марк Аврелий
Срам, не срам, ще си призная, че за първи път чух за Марк Аврелий от филма „Гладиатор“, при това започнах да обръщам внимание на възрастния император едва на петото гледане. Тогава се разрових из „Уикипедия“, която потвърди, че човекът Арелий се е опитал да живее достойно, въпреки императора Аврелий – господар на света. Разбира се, за силното внушение помага…
Литературни есета – Вирджиния Улф
Въпреки че не харесах особено „Госпожа Дауауей“, в новия сборник с литературни есета (подбрани от Selected Essays, The Common Reader и Virginia Woolf on Fiction) виждам Улф в съвсем различна светлина. Като приятел, като интелигентен и жив човек, който без претенция споделя собствените си впечатления от литературата. Колко освежаващо за един начинаещ читател. За разлика от останалите ерудити, чиито книги, посветени на…
Синът на акордеониста – Бернардо Ачага
Допреди месец не знаех почти нищо за народа на баските, а когато попитах приятелите си, единствената реакция беше: „А, да, баските, баските сепаратисти!“. Недопустимо е с това да се изчерпва познанието ни за един народ, намиращ се не в някое отдалечено кътче на света, а съвсем близо до центъра на Европа – сред райските пейзажи на Северна Испания.…
Гърдата – Филип Рот
„Гърдата“ е роман, в който главният герой (мъж) се превръща в гигантска женска гърда. Край на преразказа. Наистина не знам какво повече мога да кажа за новелата от 90 стр., базирана на класически произведения, като „Метерморфозата“ на Кафка и „Нос“ на Гогол. Бих казал… по-добре прочетете тях. Далеч по-интересни и забавни, при това еротичният елемент няма да ви…
История за любов и мрак – Амос Оз
Книгата на Амос Оз е чудовище от 672 стр. Не бих се захванал с такова предизвикателство, ако нямаше стабилни препоръки от приятели. Понеже това изискване бе удовлетворено повече от изчерпателно и понеже Натали Портман е избрала именно тази история за свой режисьорски дебют, реших, че е крайно време да се запозная с живота на Амос Оз. Защото „История за…
Американски лекции – Итало Калвино
Подобно на За литературата, Изповедите на младия романист и Това не е краят на книгите на Умберто Еко, както и Избрани есета на Борхес, лекциите на Калвино са като недостъпна крепост, изискваща дълго ровене и проучване, водене на бележки и ползване на паметта. Дори тогава остава чувството, че едва си засегнал повърхността. Текстовете са писани за Харвардския университет в периода 1985-1986 и приемат формата на „предложения за новото…
Дао на водата – Алън Уотс
Никога не съм се интересувал от източните философии и религии. За момче, израснало с традиционно християнско образование, те винаги са били символ на езичеството. Тази година обаче книжният път ме отведе до „Пътят на Дзен“ на Алън Уотс – книга, която представя естеството на Дао и дзен за западния читател. От нея осъзнах колко малко съм разбирал и…