„Пътешественик и лунна светлина“, Антал Серб, превод от унгарски Стефка Хрусанова, издателство „Нике“, 2025 г.
„Във влака все още нямаше никакви проблеми. Те започнаха във Венеция, с тесните улици.“ Така започва романът на унгареца Антал Серб „Пътешественик и лунна светлина“ (1937), който излезе наскоро у нас с превъзходна корица от София Попйорданова, която умело е уловила меланхоличното настроение на книгата.
В книгата Италия е представена като географско пространство, което размива контурите на идентичността. Тя е място, където реалността отстъпва, докато нейните опорни точки – улици, мостове, църкви, човешки гласове, потъват в безжизнения блясък на луната. Там героят на романа Михай започва да изчезва. Из тесните венециански улици по време на сватбеното си пътешествие той усеща, че е чужденец не само в Италия, но и в собствения си живот. Бракът, работата, буржоазният строй, всичко изглежда като документ, подписан от анонимен чиновник. Италия обаче отваря врата, която Михай се е опитвал дълго да държи затворена. Вратата към сумрачен свят, населен от призраците на младостта: Тамаш, Ервин, Янош и Ева, юношеските ритуали, играта със смъртта, мистичните преживявания, първата любов.
Серб въвежда тези привидности, но те не са обикновени спомени, а първични сили, Ерос и Танатос, които тласкат към катарзис. Михай носи миналото си като открита рана и в Италия, под лунната светлина тази рана засиява. По пътя си той среща хора, които му помагат. Докторът, с когото обсъждат метафизични явления, възстановява здравето му, а на Михай толкова му харесва да лежи в болница, че не иска да си ходи. Болницата отговаря най-добре на състоянието му, това напомня за писателя Роберт Валзер, който, докато лежи в санаториум, отговаря на посетителите: „Не съм дошъл тук да пиша, а да бъда луд“. Михай страда от подобна болест като Валзер и Кафка, макар и в по-лека степен. Някои биха казали, че отчаянието му е повърхностно, обезсилено от процесите на индустриалния цинизъм, който така или иначе ще спечели, но той не знае това.
В този смисъл „Пътешественик и лунна светлина“ е роман за мъж, който се опитва да живее истински, но подозира, че автентичността е друга форма на илюзия. Михай се лута между зова на нормалния живот и едно по-истинно, но разрушително съществуване, което изисква пълно подчинение. Италианският пейзаж с неговите стръмни улички, тъмни църкви, внезапни изгледи към светли хълмове се превръща в карта на раздвоеността на героя. Би било груба грешка да се очаква, че книгата е пътеводител из пищните тоскански пейзажи. Серб майсторски балансира между красотата и прозаичните събития. В един чудесен пасаж илюстрира свинщината на Римската империя и отношението на италианците, на които не им прави впечатление древността наоколо, понеже целият им живот минава в собствената им история.
Подобно на първия си роман „Легенда за Пендрагон“ (изд. „Ерго“, 2017 г.), където смесва криминалната мистерия тип Честъртън със собствените си литературоведски търсения, и тук Серб борави с въображение, честност и ерудиция. Навсякъде личи любовта му към остроумието на Олдъс Хъксли и П. Г. Удхаус. Въпреки надвисналото присъствие на смъртта книгата се чете леко и с усмивка поради превъзходното писателско умение на Серб, усета му за ирония и бързите му, прозорливи наблюдения, които често заслужават да бъдат ограждани с молив. Учудваща е способността му в няколко изречения да побере цели цивилизации. Гласът му е изящен и деликатен, изпълнен с умора и човещина, а лутането на героя се усеща като лично пътешествие, през което сякаш самият Серб се съмнява в отговорите на големите въпроси не по-зле от Селин, при това в по-добра компания.
И тъкмо когато читателят се надява на някакво окончателно просветление, романът предлага иронична, тиха констатация, че животът е поредица от състояния на заспиване и събуждане. Че човек не може да избяга напълно от себе си, но е длъжен да опита. Михай не намира отговор, но открива движението – непрекъснато пътуване между светлина и сянка. Вероятно това е истинското пътешествие: там, където сенките говорят, а човекът най-сетне се осмелява да слуша.
Вашият коментар