„Сантиментална стойност“, 2025 г., режисьор и съсценарист Йоаким Триер, в ролите Ренате Рейнсве, Стелан Скарсгард, Ел Фанинг, Инга Ибсдотер Лилеас
В „Сантиментална стойност“ Йоаким Триер е построил дом на отсъствията, в който надничат сенките на миналото. Филмът ни запознава със сестрите Нора и Агнес, чийто живот се преобръща, когато отсъстващият им баща, успешен режисьор Густав (Стелан Скарсгард) се завръща в семейната къща, за да направи личен филм за травмата на семейството им с участието на американска актриса (Ел Фанинг), след като Нора (Ренате Рейнсве) отказва ролята. Триер завърта героите си в спирала от неизказани признания и разбити взаимоотношения. „Сантиментална стойност“ е най-близкият до Бергман филм, който зрителите могат да гледат на голям екран (премиера 23 януари 2026 г.).
По време на премиерата му на „Киномания“ през ноември миналата година се спомена името на Боряна Илиева (Floor Plan Croissant), направила плаката за фестивала в Кан, където филмът спечели Гран при. Илиева обикновено рисува архитектурни планове на стаи от обичани филми, но в случая рисунката е на фасадата на къщата (Триер споделя, че винаги му е напомняла за Вила Вилекула на Пипи Дългото чорапче). Къщата е пълнокръвен герой, свидетел на няколко поколения, пази радостите и скърбите им, подобно на дома в „Дървото на живота“ (няколко сцени директно „заимстват“ естетиката на детството от там). Триер изследва емоциите като архитект, измерва ги в малки разстояния, в разминавания и пукнатини във фасадата. Плакатът правилно подсказва за нещо уютно, но и същевременно зловещо. Както в повечето семейства.
Това почти призрачно пространство напомня на разказа на Хулио Кортасар „Завзета къща“. Тук героинята Нора преминава от стая в стая и постепенно губи позиции пред непоносимата мощ на миналото, фигурата на авторитарния баща завзема напълно настоящето ѝ. Кога се е отлепила близостта? Всеки предмет има сантиментална стойност, но и собствен магнетизъм – той не просто пази спомен, а привлича или отблъсква, като напомня за неизказаното напукване в семейния зид.
Скръбта рядко е шумна. Понякога е като паяжина в ъгъла – почти невидима, но достатъчна да наруши равновесието. Едно тряскане на врата или падането на стол в другата стая говорят повече от дълги монолози. На това разчита режисьорът тук. Филмът е по-тих и обран от „Най-лошата личност на света“ (2021 г.), който безспорно вълнува повече от минималистичния му нов опит. Скарсгард и Рейнсве са великолепни в ролите си, но филмът губи от силата си, когато обръща внимание на сестрата Агнес и баналната холивудска хубавица Рейчъл Кемп. Триер предпочита полутоновете и мълчанието пред големите изявления и драматичните семейни кавги. Тук е вододелът. Мнозина ще усетят това като празно пространство, като суета без особено покритие, докато други ще населят празните стаи със собствените си преживявания.
Бащата е в центъра на тази история, образът му на самотен и затворен мъж в празна стая. Героите обикалят около него, но не го достигат. Той е отсъствие, което организира всичко останало. Вината е натрупана в годините мълчание, в пропуснатите разговори, в стените, които са се вдигнали, без никой да забележи. Опитът му да стигне до дъщеря си през киното, да говори без думи, напомня на малкия Спилбърг в „Семейство Фейбълман“, който използва филма си, за да разкрие на своята майка, че знае за изневярата. Тази счупена комуникация е в сърцевината на „Сантиментална стойност“. Холивудската актриса е като нов етаж, пристроен към старата къща, не е на мястото си. Триер режисира всичко с характерната си нежност. Камерата не напада героите, а ги следва като внимателен реставратор, който се опитва да върне оригиналните цветове на картината. И всъщност всички ние като зрители съдействаме за това, надяваме се нишката да се разплете и светлината да влезе през прозореца.
„Сантиментална стойност“ е филм за нежността, но не за лесната, а за спечелената, възстановената. Нежността, която идва, когато приемем, че домът не е това, което наследяваме, а онова, което имаме смелостта да разрушим и построим отново.
Вашият коментар