„Ангелско яйце“ (1985) на японския режисьор Мамору Оши – на големия екран в реставрирана версия
Вкаменени мъже оживяват, тичат по пустите улици в опит да уловят безплътни сенки на огромни риби. Хвърлят копия и обтягат въдици, но рибите продължават по неясния си път. Това е само една от въздействащите сцени в аниме шедьовъра „Ангелско яйце“ на японския режисьор Мамору Оши, който се завъртя по екраните в началото на годината във великолепна реставрация по случай 40-та годишнина от премиерата си. Малцина отидоха да го гледат. По някакъв начин това отива на меланхоличната, ранима същност на тази приказка, в която срещата на скъпоценната лична вяра със суровия свят води до счупване.
Когато гледах за пръв път „Ангелско яйце“, не го разбрах, смути ме бавното темпо, отсъствието на диалози и неясната символика, но в течение на годините често се сещах за него като за любопитен филм. Особената атмосфера, онези разходки на героите сред изоставения, почти ренесансов град, както и скритата символика, ме гъделичкаха да го изследвам по-внимателно. Сега, след второ гледане, нямам претенцията, че разбирам напълно откъде произлиза въздействието на филма, но по-ясно различавам образите и християнските мотиви, заложени в него.
Младо момиче обикаля по улиците на празен град, криейки под дрехата си голямо яйце, от което вярва, че ще се излюпи ангел. Момче носи кръст на рамото си, взира се в огромно механично око, което се спуска от небето. Птица със смущаващи очертания спи в прозрачно яйце, друго яйце? Момчето и момичето се срещат и след първоначалната си плахост тя го приема за спътник. Момчето иска да счупи яйцето, за да ѝ покаже какво има вътре, разказва ѝ историята за Ноевия ковчег, за гълъб, който е отлетял, но никога не се е върнал. Според него птицата никога не е съществувала. Тя го отвежда в катедрала, където има вкаменелост на гигантска птица.
Това са някои от образите в първата половина на филма на Оши. Спекулира се, че по това време е бил християнин и е преживял криза на вярата. Това личи през целия му филм. По превъзходен начин е уловено отчаянието на изоставения от Твореца човек. В тази версия потопът не е пресъхнал, ковчегът все така се носи по повърхността на водата. Яйцето, което момичето крие под дрехата си, е като личната вяра, която рано или късно трябва да бъде поставена пред изпитание. Художествените похвати са толкова въздействащи, че дори хора, които нямат лично отношение към религията, могат да оценят изумителното майсторство на анимацията.
Има и друга сцена в „Ангелско яйце“, за която често си мисля, изключително продължителна сцена, в която момичето спи, а момчето бди край огъня. Тя се простира в дълги минути, в които привидно нищо на екрана не се случва. В този момент клепачите на някои зрители започват да се затварят и се случва нещо невероятно – усещат, че се пренасят при героите край огъня, получава се хипнотичен ефект и това е особено драматично, тъй като следващата сцена променя траекторията на един от героите.
„Ангелско яйце“ е брилянтен портрет на свят, изоставен от своя Създател. Бавното темпо (три пъти по-малко кадри от типичен аниме филм), липсата на обстойни диалози, ограничената, почти монохромна палитра го отличават от всичко останало в това течение на японската анимация. В едно интервю Оши сравнява отношенията между момчето и момичето с тези на героите в „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс. Крехката вътрешна надежда и очакване, появата на мъж, който разклаща устоите на този вътрешен свят, и неговото отпътуване. Това добре отразява и кризата на вярата, илюстрирана с митологичните елементи във филма.
В противоречие на информацията, че Оши е преживял криза на вярата по онова време, открих друго интервю, в което твърди, че просто му допадат такива неща: „харесвам руини, музеи, риби, птици, вода и момичета“. Е, понякога няма как да сме сигурни какво се е въртяло в главата на автора. Дали наистина е навързал произволни хрумки, или е почерпил от собствения си опит, в крайна сметка няма значение, защото филмът е достатъчно внушителен, за да пренесе зрителя в красиво съновидение, каквото не се вижда всеки ден. И не е ли показателно всъщност, че Ангелското яйце се напуква вече 40 години, а ние все така се питаме какво ли се крие в него.
Вашият коментар