Мълчание – Шюсаку Ендо
Благодарен съм, че започнах новата година с „Мълчание”. Ако зависи от мен, всеки януари бих си насрочвал по една толкова добра книга, занимаваща се с връзката между вътрешния и метафизичния свят. Добре е в първите дни от годината човек да добие перспектива и да оцени състоянието си. Не бях чувал за романа на Шюсаку Ендо, докато не се заговори…
Трескав блян – Джордж Р. Р. Мартин
Вампири по Мисисипи. Това явно му е било интересно на автора на „Игра на тронове“ Джордж Р.Р. Мартин през 1984 г., когато пише готическия си роман „Трескав блян“. Не съм чел нищо извън поредицата за Вестерос, а и подхождах с известно предубеждение към самостоятелните му книги („Смъртта на светлината“, „Старият Марс“ и „Пясъчните крале“). Предубеждение, което не можех…
Писма до един млад поет
„Записките на Малте Лауридс Бриге“ е едно от откритията ми тази година. И Райнер Мария Рилке като цяло. Знаех за него, но не бях чел нито поезията, нито краткия му роман с автобиографични елементи. В „Лауридс Бриге“ мe спечелиха лиричната проза и изповедния тон. Рилке бързо ти става приятел. Приятел, на чиято чувствителност се възхищаваш. Междувременно си намерих изключителните „Дуински елегии“,…
За градинарството – Валафрид Страбон
Никога не съм имал градина. Не съм сял, поливал, подрязвал, не съм полагал каквито и да е усилия за отглеждането на растения, като изключим анемичните училищни инициативи и 1-2 ваканционни приключения. Затова винаги съм чувствал липсата особено болезнена. Има нещо мистично в отглеждането на градина, нещо почти религиозно. Валафрид Страбон пише поемата „De cultura hortorum“ през ІХ в., докато е…
Небостъргачът на Балард
За Джеймс Балард чух за първи път покрай филмите „Империя на слънцето“ на Стивън Спилбърг и „Сблъсъци“ на Дейвид Кронънбърг. Когато потърсих за български издания, открих, че името на английския писател не е сред най-познатите у нас. Хубаво, че са филмите, както се казва, че да се появи и на нашия пазар някое заглавие. Поводът Colibri да пуснат „Небостъргач“ (превод от „High Rise”) без…
Биографията на Толкин
Хъмфри Карпентър е написал увлекателна и пълна с живот биография. От пясъците на Африка до прашасалия кабинет в Оксфорд, книгата проследява необикновеното пътешествие на така наречения баща на фентъзито. Не всяка изключителна личност обещава интересна биография. Много случки са изумителни, когато ги чуеш от самия човек, но изглеждат банално на хартия. Важно е и умението на писателя, който подрежда…
Трагедиите на Шекспир според А.С. Брадли
Славна е книгата на Брадли. Ясна, просветляваща, написана със страст и любов към думите на Шекспир. Не съм чел по-добър литературоведски труд. „Шекспировската трагедия” се състои от лекции, изнесени в началото на миналия век в Ливърпул, Глазгоу и Оксфорд от литературния критик А.С. Брадли. В тях се разглеждат четирите най-известни трагедии на Шекспир – „Хамлет”, „Отело”, „Макбет” и „Крал Лир”.…
Изгубеният свят – Артър Конан Дойл
Нямах намерение да чета приключенски роман, може би поради глупавия предразсъдък, че това е литературен жанр, който съм надраснал. Отдавна свързвам приключенията на Тарзан и пиратските абордажи за неизменна част от юношеството, която с годините губи очарованието си. Един небрежен поглед към новото издание на „Изток-Запад” обаче беше достатъчен, за да преосмисля позицията си. „Изгубеният свят” е публикуван…
Завръщането – Майкъл Пунке
С наближаващия край на годината, който поради топлото време се промъква все по-неусетно, взех да се питам коя да е последната книга, за която да пиша и има ли значение изобщо. След дълго лутане зарязах всичко подготвено и вдъхновен от феноменалния трейлър на предстоящата адаптация, подхванах Завръщането на Майкъл Пунке. Книгата е базирана на действителен случай и разказва за трапера Хю Глас,…
Петата купа – Дан Симънс
Дан Симънс е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне. С лешник или от ония гадните с кокос, дето като ги дъвчеш и… но както и да е, да се върнем на автора. Чел съм Хиперион и Ужас. И двете ми харесаха, макар че в стотиците страници обем неизбежно имаше досадни и дори нелепи епизоди…
Вдъхновение – Исак Бабел
За първи път чух за Исак Бабел наскоро от книгата „Писателят призрак“ на Филип Рот, в която писателите обсъждат влиянието на руския писател. Според тях най-добрата му книга е „Конармия“ – сборник с разкази, в които е описана Одеса преди революцията и участието му в Първа конна армия на Будьони. Във „Вдъхновение“ са събрани непубликувани разкази на Бабел,…
Към себе си – Марк Аврелий
Срам, не срам, ще си призная, че за първи път чух за Марк Аврелий от филма „Гладиатор“, при това започнах да обръщам внимание на възрастния император едва на петото гледане. Тогава се разрових из „Уикипедия“, която потвърди, че човекът Арелий се е опитал да живее достойно, въпреки императора Аврелий – господар на света. Разбира се, за силното внушение помага…