Коя е Уила Катър?
Уила Катър, „Жeна без път“, превод от английски Надежда Розова, издателство „Кръг“, 2018 г. Уилям Фокнър включва Уила Катър (1873–1947) сред петте най-велики романисти на Америка. У нас, за съжаление, родената във Вирджиния авторка не е добре позната. Оставила името си зад дванайсет романа, няколко сборника с разкази, есета и множество стихотворения, Катър оказва силно влияние върху развитието…
Книга от нашето минало
През изминалия декември се навършиха сто години от рождението на Солженицин и по този повод изд. „Колибри“ преиздадоха първото публикувано произведение на автора – повестта „Един ден на Иван Денисович“, появила се през 1962 г., в сп. „Новый мир“. Книгата се явява първото директно описание на нечовешкия живот в трудовите лагери по времето на управлението на Сталин и…
Историите на Пирандело
Луиджи Пирандело, „Новели за една година“, изд. „Колибри“, 2018, преводач Светозар Златаров Роден сред безкрайното лято на Сицилия, Луиджи Пирандело има онова топло италианско детство, което често пъти режисьорите сантиментализират – игри в прахоляка и тичане по горските пътеки, четене на басни и легенди, омагьосване от невъзможния свят на мечтите. Момчето, което ще напише на 12 години първата…
За собствено удоволствие
Колко съвременно започва сборникът „Нови разследвания“ на Хорхе Луис Борхес – с образа на стена, изградена от владетел, който искал да бъде запомнен като първия, най-значим владетел, който се хвалел, че по негово време всяко нещо има най-точното име, и заповядал книгите, в които е затворено миналото, да бъдат изгорени. Борхес се пита в това свое първо и кратко есе…
Одисея през света на сенките
„Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.“ За първи път на български излезе романът на Уилям Фокнър „Докато лежах и умирах“ (1930 г., изд. „Колибри“, превод на Рада Шарланджиева). Книгата се състои от 59 вътрешни монолога на членове от семейство Бъндрън,…
Пророческите портрети на Натаниъл Хоторн
Така и не прочетох „Алената буква”, когато му беше времето. Може би е виновен един филм, чието заглавие на си спомням, някаква глупава комедия, в която ученичката пуфтеше с досада върху томчето на Хоторн, а майка й с пренебрежение и учудване я запита как може все още да изучават толкова скучна книга. Тогава си помислих, че очевидно става въпрос…
Бащите на ужаса – Дънсейни, Лъвкрафт, Ходжсън
След досадното, схематично и изпълнено с поетическа немощ писане на Стивън Кинг, потърсих утеха в създателите на жанровете фентъзи и хорър. По време на краткото си проучване, навсякъде попадах на името Дънсейни, но, каква изненада! – оказа се, че въпреки десетките произведения на автора, на български не беше превеждано нищо. Главозамайващо е действително колко почитатели на жанровата литература…
Невидимите градове на Итало Калвино
Не мисля, че някога съм чел по-амбициозна и изящна книга от „Невидимите градове” на Итало Калвино (изд. „Колибри”), която, за да затвърди още повече неуловимия си характер, се побира в скромните 120 стр. Как изобщо е възможно някой да успее в такъв оскъден обем да разкрие възможностите на езика до абсолютните им граници и с пълна пара да премине отвъд. Спомням…
Смъртта на Нерон – Лион Фойхтвангер
„Смъртта на Нерон” на Лион Фойхтвангер е сборник с разкази на големия немски майстор, оставил отпечатък в съвременната европейска и световна литература с биографичния роман „Гоя” и историческия двутомник „Лисици в лозето”. Но ако не сте ги чели, може би е добра идея да започнете именно от кратките текстове, поместени тук. Повечето разкази са по три-четири страници и обхващат период…
Смърт във Венеция и други новели – Томас Ман
Преди седмица и нещо с логото на издателство „Колибри“ на български излезе ново издание, побиращо пет новели на Томас Ман: „Дребният господин Фридеман“, „Тристан“, „Тонио Крьогер“, „Смърт във Венеция“ и „Марио и фокусникът“. Книгата носи заглавието „Смърт във Венеция и други новели“ и е отлична новина, предвид дефицитния тираж на произведенията на немския класик и носител на Нобелова…
Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес
Борхес е един от авторите, които чета най-често и същевременно този, когото харесвам най-малко. Чета го заради изключителното му умение да борави с думите; човек, който те учи как да пишеш, да подостриш инструмента си за разказване на истории. – Габриел Гарсия Маркес Твърде често съм се чувствал по подобен начин. Макар при мен да е било по-скоро…
Великият бог Пан – Артър Макън
„Формата на водата“ на Гийермо дел Торо може би е филмът на годината според Академията, но голяма част от киноманите все още вярват, че мексиканският режисьор оставя най-трайна следа през 2006 г. с готическата си приказка „Лабиринтът на фавна“, който черпи вдъхновение от класиките „Алиса в страната на чудесата“, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес и „Великият бог Пан“…