„Опенхаймер“ в Древна Гърция
Как ли би започнал сатиричната си поема английският поет Алекзандър Поуп, ако беше наш съвременник? Мисля си за неговото произведение „Похищението на къдрицата“, в което осмива суетата на аристокрацията чрез епос за отрязан кичур коса, който заплашва да предизвика кървава вражда. Мисля си за епичното в нищожното и за нищожното в епичното, за една от малкото негативни рецензии,…
Дъвката, която обичахме, отново е на мода
„Аве Мария“, САЩ, 2026 г., режисьори Фил Лорд и Крис Милър. В ролите: Райън Гослинг, Сандра Хюлер, Милана Вайнтръб, Лайънъл Бойс, Кен Люнг и др. Във филма „Корабокрушенецът“ Том Ханкс говори на волейболна топка на име Уилсън. Преди повече от 25 години кървавочервеният отпечатък от ръката му – лицето на Уилсън, стана разпознаваем в целия свят. В „Проектът…
Как миналото спъва настоящето
„Драмата“, 2026 г., САЩ, реж. Кристофер Боргли, в ролите Зендея, Робърт Патинсън Представете си, остава седмица до сватбата ви, когато научавате, че човекът до вас е обмислял да извърши ужасно престъпление преди петнайсет години. Как бихте реагирали? Познавате ли човека, с когото споделяте живота си? Ще простите ли миналото му? Това са част от въпросите, които правят „Драмата“…
Грешници
Измина точно година от премиерата на филма „Грешници“ и след като шумът от оскарите заглъхна, настана добро време за равносметка. Ако миналия април някой ми беше казал, че вампирската приказка на Райън Куглър ще бие рекорда за номинации, щеше да получи потупване по рамото от моя страна и добронамерен съвет да не се занимава с прогнози. След като…
Това, което не ни убива, ни прави по-странни
„Сънища с влакове“, Денис Джонсън, превод от английски Владимир Молев, издателство „Лабиринт“, 2026 г. Как се побира човешки живот в сто страници? Кое заслужава да бъде вписано и кое остава настрани? Безспорно има съществени събития, които никога не избледняват, но често помним незначителното, мимолетните срещи по пътя, разминаванията ни с човешкото страдание, със самата смърт, няколко подхвърлени реплики.…
Сред руините на творението
„Ангелско яйце“ (1985) на японския режисьор Мамору Оши – на големия екран в реставрирана версия Вкаменени мъже оживяват, тичат по пустите улици в опит да уловят безплътни сенки на огромни риби. Хвърлят копия и обтягат въдици, но рибите продължават по неясния си път. Това е само една от въздействащите сцени в аниме шедьовъра „Ангелско яйце“ на японския режисьор…
Франкенщайн между филма и книгата
Кое да изберем в крайна сметка – книгата на Мери Шели или филма на Гийермо дел Торо? Появата на новия „Франкенщайн“ на Гийермо дел Торо в Netflix събужда смесени чувства. От една страна, това е поредната, близо стотна екранизация на романа на Мери Шели, а от друга, завръщането към тази до болка позната история говори за нещо повече от културна…
Внимавай, да не изпуснеш топчето
Марти Маузер е неприятен персонаж. Този слаботелесен и пъпчив нагъл мошеник е вероломен жонгльор на манипулацията и обидите, но нещо го отличава от всички останали шарлатани в Ню Йорк през 1952 г. Марти Маузер има цел. Иска да бъде най-великият играч на тенис на маса в света. Страстта му е завладяваща и ако изтърпите невъздържаното му, нагло поведение…
Класация филми 2025
Честит Международен ден на киното! Това са някои от филмите, които ми харесаха тази година, но само за първите четири бих спорил, останалото е както ви харесва. Бързо уточнение. Не съм гледал „Тайният агент“, „Сират“, „Без конкуренция“ и „Хамнет“, както и няколко документални, които имат потенциала да влязат в класацията, но важното е да сме живи и здрави.…
Мракът в огледалото за обратно виждане
„Спрингстийн: избави ме от нищото“, САЩ, 2025 г., режисьор и сценарист Скот Купър. В ролите: Джеръми Алън Уайт, Джеръми Стронг, Стивън Греъм, Пол Уолтър Хаузер и др. Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, Шефа, момчето, което…
Между гората и дима
„Принцеса Мононоке“, 1997 г., Япония, режисьор Хаяо Миядзаки – на голям екранСпомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото…
Забравената парола на революцията
Предстои да разберем дали „Битка след битка“ е филмът на годината, но след необикновено слабите десет месеца новото предложение от Пол Томас Андерсън е като разходка в дивото за избягал затворник. Режисьорът на „Буги нощи“ и „Ще се лее кръв“ неочаквано ни захвърля сред преследвания с коли, гонки по покриви, престрелки, тайни общества и забравени пароли. Андерсън с подновен апетит…