• Забравената парола на революцията

    Забравената парола на революцията

    Предстои да разберем дали „Битка след битка“ е филмът на годината, но след необикновено слабите десет месеца новото предложение от Пол Томас Андерсън е като разходка в дивото за избягал затворник. Режисьорът на „Буги нощи“ и „Ще се лее кръв“ неочаквано ни захвърля сред преследвания с коли, гонки по покриви, престрелки, тайни общества и забравени пароли. Андерсън с подновен апетит…

  • Да имитираш лъв на четири крака

    Да имитираш лъв на четири крака

    „Хендерсън – кралят на дъжда“, Сол Белоу, превод от английски Боряна Даракчиева, корица Милена Вълнарова, издателство „Лист“, 2025 г. Китни предградия, хладилници, телевизори, дълбоки страхове и социални напрежения – това е Америка през 50-те години. Потреблението расте, а „американската мечта“ процъфтява под ритъма на рокендрола на Елвис и холивудските мюзикъли, но подобно на откриващия кадър в „Синьо кадифе“…

  • Слънчевият танц на холивудското златно момче

    Слънчевият танц на холивудското златно момче

    Робърт Редфорд си отиде на 16 септември тази година в дома си в Сънданс, Юта, на 89-годишна възраст. С него си отиде и епоха, в която мъжката харизма оставяше след себе си дълбока бразда в сърцата на зрителите. Епоха, в която всичко бе по-значимо, особено киното, а добрият филм се обсъждаше в продължение на дни, седмици и месеци след…

  • Да стъпчеш себе си

    Да стъпчеш себе си

    „Страстите според Г.Х.“, Кларис Лиспектор, превод от португалски Иван П. Петров, издателство „Аквариус“, 2025 г. В откриващия монолог на филма „Няма място за старите кучета“ по романа на Кормак Маккарти героят на Томи Лий Джоунс – шерифът Ед Бел, държи монолог, който завършва с думите, че ако човек иска да върши работата си съвестно, трябва да рискува душата…

  • Ник Кейв е в града

    Ник Кейв е в града

    Чувам, че пие кафе в картонена чаша на центъра, че седи на пейка и пише в блога си: „Довечера ще свиря в Античния театър“. Какъв дивен късмет да ни посети един от последните пророци на рок музиката, който през петдесетгодишната си кариера е докоснал няколко поколения слушатели с безкомпромисните си песни и си е извоювал място в пантеона…

  • Искрата на кибрита

    Искрата на кибрита

    „Кибритчета „Минерва“ 1990–2000“, Умберто Еко, превод от италиански Ина Кирякова, художник на корицата Боряна Красимирова, издателство „Колибри“, 2025 г. С Умберто Еко човек никога не бива да е сигурен. Нито че е разбрал всичко, нито че е прочел всичко. Италианският майстор на иронията се усмихва лукаво зад ъгъла всеки път, когато читателското самочувствие надигне глава. Аха да се…

  • Компютри, демони и привидности

    Компютри, демони и привидности

    Transhumanism Inc., Виктор Пелевин, превод от руски Елена Алексиева, художник Люба Халева, издателство „Жанет 45“, 2025 г. В далечното постчовешко бъдеще на късен технокапитализъм корпорация Transhumanism Inc. предлага изкушаваща услуга. Не просто ново тяло, а цялостна персонализация на съществуването. Клиентите избират своя пол, спомените си, дори цветовете на небето. Мозъците им се съхраняват в банки под земята, докато съзнанието им витае…

  • Сянка из ледовете

    Сянка из ледовете

    „Северните води“, Иън Макгуайър, издателство „Кръг“ 2025 г. превод от английски Владимир Германов „Северните води“ започва с миризма на терпентин, рибено брашно, горчица, боя за печка и воня на пикоч от нощните гърнета и това общо взето е атмосферата и настроението, в които ще прекарате времето си, докато четете романа на Иън Макгуайър. Вместо „Наричайте ме Ишмаил“, откриващите…

  • Беседи с вечността

    Беседи с вечността

    „Седем вечери“, Хорхе Луис Борхес, превод от испански Калин Коев, издателство „Колибри“, 2025 г. Оказва се, че винаги съм разбирал „Ад“ погрешно – като отмъстителна поема, насочена срещу враговете на Данте. Все пак сред съвременниците си, които той поставя в пъкъла, са: Филипо Ардженти – флорентински политик и враг на поета, корумпираният и тираничен папа Бонифаций VIII (все…

  • Глупци на борда

    Глупци на борда

    „Корабът на глупците“, Себастиан Брант, превод от старонемски Любомир Илиев, гравюри на Албрехт Дюрер, издателство „Лист“, 2025 г. По повод сатирата Итало Калвино пише в свое есе, че тя често морализира или се подиграва – два елемента, които би желал да са му чужди, тъй като не ги харесва у другите хора. Когато сатирикът се поставя над останалите,…

  • В служба на другите

    В служба на другите

    „Адвент“, Гюнар Гюнарсон, превод от исландски Светла Стоянова, издателство ICU, 2025 г. В „Пътешествие до центъра на Земята“ Жул Верн пише, че няма по-умно животно от исландския кон. „Нищо не го спира, нито снегове, нито бури, нито непроходими пътеки, нито скали, нито ледници. Той е храбър, невзискателен, сигурен“ (превод Кирил Тодоров). Такъв е и героят на Гюнар Гюнарсон в…

  • Любовно писмо към „Енеида“

    Любовно писмо към „Енеида“

    „Песента на стрелеца“, Ирене Вайехо, превод от испански Десислава Антова, издателство „Колибри“, 2025 г. В самото начало на „Безкраят в стрък тръстика“ – първата книга на Ирене Вайехо, която излезе у нас, испанската писателка демонстрира усет към художествената литература. Мистериозни конници кръстосват Гърция в търсене на ръкописи – сцената е като извадена от исторически трилър. Макар изследването ѝ…