Гърдата – Филип Рот
„Гърдата“ е роман, в който главният герой (мъж) се превръща в гигантска женска гърда. Край на преразказа. Наистина не знам какво повече мога да кажа за новелата от 90 стр., базирана на класически произведения, като „Метерморфозата“ на Кафка и „Нос“ на Гогол. Бих казал… по-добре прочетете тях. Далеч по-интересни и забавни, при това еротичният елемент […]
История за любов и мрак – Амос Оз
Книгата на Амос Оз е чудовище от 672 стр. Не бих се захванал с такова предизвикателство, ако нямаше стабилни препоръки от приятели. Понеже това изискване бе удовлетворено повече от изчерпателно и понеже Натали Портман е избрала именно тази история за свой режисьорски дебют, реших, че е крайно време да се запозная с живота на Амос Оз. […]
Американски лекции – Итало Калвино
Подобно на За литературата, Изповедите на младия романист и Това не е краят на книгите на Умберто Еко, както и Избрани есета на Борхес, лекциите на Калвино са като недостъпна крепост, изискваща дълго ровене и проучване, водене на бележки и ползване на паметта. Дори тогава остава чувството, че едва си засегнал повърхността. Текстовете са писани за Харвардския университет в периода 1985-1986 и приемат формата […]
Дао на водата – Алън Уотс
Никога не съм се интересувал от източните философии и религии. За момче, израснало с традиционно християнско образование, те винаги са били символ на езичеството. Тази година обаче книжният път ме отведе до „Пътят на Дзен“ на Алън Уотс – книга, която представя естеството на Дао и дзен за западния читател. От нея осъзнах колко малко […]
Писателят призрак – Филип Рот
След „Възмущение“ и „Синдромът Портной“ в мен се оформи притеснителното впечатление, че Филип Рот пише еднотипни романи на повтарящи се тематики. А когато видях, че „Писателят призрак“ е посветена на Милан Кундера, бях сигурен, че ме очаква още от същото. Но заглавието и пишещата машина на корицата… как да устоиш, когато някой подразни романтичната ти […]