Внимавай, да не изпуснеш топчето
Марти Маузер е неприятен персонаж. Този слаботелесен и пъпчив нагъл мошеник е вероломен жонгльор на манипулацията и обидите, но нещо го отличава от всички останали шарлатани в Ню Йорк през 1952 г. Марти Маузер има цел. Иска да бъде най-великият играч на тенис на маса в света. Страстта му е завладяваща и ако изтърпите невъздържаното му, нагло поведение…
Подводните течения на Лука Гуаданино
„След лова“ на Лука Гуаданино е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година. Според критическия консенсус това е объркана, досадна и изкуствено изкована драма, която разисква скандал от годините на движението #MeToo и изнервя зрителите с това, че отказва да даде ясни отговори. „Твърде много коридори без изход“ – казват и пропускат основното, онова, което е на екрана…

Класация филми 2025
Честит Международен ден на киното! Това са някои от филмите, които ми харесаха тази година, но само за първите четири бих спорил, останалото е както ви харесва. Бързо уточнение. Не съм гледал „Тайният агент“, „Сират“, „Без конкуренция“ и „Хамнет“, както и няколко документални, които имат потенциала да влязат в класацията, но важното е да сме живи и здрави.…

Момчето, което завърза Луната за Земята
Писателите често си говорят сами. Предполагам това важи за хората на изкуството, а в днешно време и за хората въобще, но за писателите важи с още по-голяма сила, тъй като повече от всички останали прекарваме времето си в тишина. Както пише Хенри Джеймс: Трудим се в тъма, правим каквото можем, даваме каквото имаме. Нашето съмнение е нашата страст,…
Завзет дом
„Сантиментална стойност“, 2025 г., режисьор и съсценарист Йоаким Триер, в ролите Ренате Рейнсве, Стелан Скарсгард, Ел Фанинг, Инга Ибсдотер Лилеас В „Сантиментална стойност“ Йоаким Триер е построил дом на отсъствията, в който надничат сенките на миналото. Филмът ни запознава със сестрите Нора и Агнес, чийто живот се преобръща, когато отсъстващият им баща, успешен режисьор Густав (Стелан Скарсгард) се завръща…
Когато сенките говорят
„Пътешественик и лунна светлина“, Антал Серб, превод от унгарски Стефка Хрусанова, издателство „Нике“, 2025 г. „Във влака все още нямаше никакви проблеми. Те започнаха във Венеция, с тесните улици.“ Така започва романът на унгареца Антал Серб „Пътешественик и лунна светлина“ (1937), който излезе наскоро у нас с превъзходна корица от София Попйорданова, която умело е уловила меланхоличното настроение…
Мракът в огледалото за обратно виждане
„Спрингстийн: избави ме от нищото“, САЩ, 2025 г., режисьор и сценарист Скот Купър. В ролите: Джеръми Алън Уайт, Джеръми Стронг, Стивън Греъм, Пол Уолтър Хаузер и др. Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, Шефа, момчето, което…
Процепи вместо очи
„Чуждо лице“, Кобо Абе, превод от японски Дора Барова, издателство „Изток-Запад“, 2025 г. Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като израз на дълбоко…

Молитвата на критика
Не съм лош човек, Господи. Ти виждаш сърцето ми и знаеш, че силно искам да харесвам българското кино. Какво по-хубаво от това – да съм роден в държава, в която се снимат хубави филми, които дълбоко вълнуват сърцето, да излизам от киното и да мисля върху тях, да се връщам след няколко дена и отново да ги гледам.…
Покрай ръба на вечната тишина
„Същността на нещата“, Греъм Грийн, превод от английски Людмила Харманджиева, издателство „Кръг“, 2025 г. Хенри Скоуби е великолепен герой. Мекото му сърце, захвърлено в суровите колониални условия на Западна Африка по време на Втората световна война, е достатъчно за история, едновременно трогателна и трагична. В романа си „Същността на нещата“ (1948) Грийн проследява моралния разпад, последвал разрушителното чувство…
Между гората и дима
„Принцеса Мононоке“, 1997 г., Япония, режисьор Хаяо Миядзаки – на голям екранСпомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото…








