Когато сенките говорят
„Пътешественик и лунна светлина“, Антал Серб, превод от унгарски Стефка Хрусанова, издателство „Нике“, 2025 г. „Във влака все още нямаше никакви проблеми. Те започнаха във Венеция, с тесните улици.“ Така започва романът на унгареца Антал Серб „Пътешественик и лунна светлина“ (1937), който излезе наскоро у нас с превъзходна корица от София Попйорданова, която умело е […]
Мракът в огледалото за обратно виждане
„Спрингстийн: избави ме от нищото“, САЩ, 2025 г., режисьор и сценарист Скот Купър. В ролите: Джеръми Алън Уайт, Джеръми Стронг, Стивън Греъм, Пол Уолтър Хаузер и др. Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, […]
Процепи вместо очи
„Чуждо лице“, Кобо Абе, превод от японски Дора Барова, издателство „Изток-Запад“, 2025 г. Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като […]
Орлови нокти
– Не негодувай срещу вятъра, дъжда и хремата – провикна се чичо му от могилата, след това стреля. Момчето стоеше в подножието на могилата. Носът му течеше и се надяваше да спре да ръми и да духа. Чичо му се извисяваше с цигара в уста. Приличаше на подпалено дърво. Дърво без корен, но с много […]
Молитвата на критика
Не съм лош човек, Господи. Ти виждаш сърцето ми и знаеш, че силно искам да харесвам българското кино. Какво по-хубаво от това – да съм роден в държава, в която се снимат хубави филми, които дълбоко вълнуват сърцето, да излизам от киното и да мисля върху тях, да се връщам след няколко дена и отново […]
Покрай ръба на вечната тишина
„Същността на нещата“, Греъм Грийн, превод от английски Людмила Харманджиева, издателство „Кръг“, 2025 г. Хенри Скоуби е великолепен герой. Мекото му сърце, захвърлено в суровите колониални условия на Западна Африка по време на Втората световна война, е достатъчно за история, едновременно трогателна и трагична. В романа си „Същността на нещата“ (1948) Грийн проследява моралния разпад, […]
Между гората и дима
„Принцеса Мононоке“, 1997 г., Япония, режисьор Хаяо Миядзаки – на голям екранСпомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго […]
Забравената парола на революцията
Предстои да разберем дали „Битка след битка“ е филмът на годината, но след необикновено слабите десет месеца новото предложение от Пол Томас Андерсън е като разходка в дивото за избягал затворник. Режисьорът на „Буги нощи“ и „Ще се лее кръв“ неочаквано ни захвърля сред преследвания с коли, гонки по покриви, престрелки, тайни общества и забравени пароли. Андерсън […]
Да имитираш лъв на четири крака
„Хендерсън – кралят на дъжда“, Сол Белоу, превод от английски Боряна Даракчиева, корица Милена Вълнарова, издателство „Лист“, 2025 г. Китни предградия, хладилници, телевизори, дълбоки страхове и социални напрежения – това е Америка през 50-те години. Потреблението расте, а „американската мечта“ процъфтява под ритъма на рокендрола на Елвис и холивудските мюзикъли, но подобно на откриващия кадър […]
Слънчевият танц на холивудското златно момче
Робърт Редфорд си отиде на 16 септември тази година в дома си в Сънданс, Юта, на 89-годишна възраст. С него си отиде и епоха, в която мъжката харизма оставяше след себе си дълбока бразда в сърцата на зрителите. Епоха, в която всичко бе по-значимо, особено киното, а добрият филм се обсъждаше в продължение на дни, седмици […]
Да стъпчеш себе си
„Страстите според Г.Х.“, Кларис Лиспектор, превод от португалски Иван П. Петров, издателство „Аквариус“, 2025 г. В откриващия монолог на филма „Няма място за старите кучета“ по романа на Кормак Маккарти героят на Томи Лий Джоунс – шерифът Ед Бел, държи монолог, който завършва с думите, че ако човек иска да върши работата си съвестно, трябва […]
Ник Кейв е в града
Чувам, че пие кафе в картонена чаша на центъра, че седи на пейка и пише в блога си: „Довечера ще свиря в Античния театър“. Какъв дивен късмет да ни посети един от последните пророци на рок музиката, който през петдесетгодишната си кариера е докоснал няколко поколения слушатели с безкомпромисните си песни и си е извоювал […]