• Бащите на ужаса – Дънсейни, Лъвкрафт, Ходжсън

    Бащите на ужаса – Дънсейни, Лъвкрафт, Ходжсън

    След досадното, схематично и изпълнено с поетическа немощ писане на Стивън Кинг, потърсих утеха в създателите на жанровете фентъзи и хорър. По време на краткото си проучване, навсякъде попадах на името Дънсейни, но, каква изненада! – оказа се, че въпреки десетките произведения на автора, на български не беше превеждано нищо. Главозамайващо е действително колко почитатели […]

  • Невидимите градове на Итало Калвино

    Невидимите градове на Итало Калвино

    Не мисля, че някога съм чел по-амбициозна и изящна книга от „Невидимите градове” на Итало Калвино (изд. „Колибри”), която, за да затвърди още повече неуловимия си характер, се побира в скромните 120 стр. Как изобщо е възможно някой да успее в такъв оскъден обем да разкрие възможностите на езика до абсолютните им граници и с пълна пара да […]

  • Смъртта на Нерон – Лион Фойхтвангер

    Смъртта на Нерон – Лион Фойхтвангер

    „Смъртта на Нерон” на Лион Фойхтвангер е сборник с разкази на големия немски майстор, оставил отпечатък в съвременната европейска и световна литература с биографичния роман „Гоя” и историческия двутомник „Лисици в лозето”. Но ако не сте ги чели, може би е добра идея да започнете именно от кратките текстове, поместени тук. Повечето разкази са по три-четири страници […]

  • Смърт във Венеция и други новели – Томас Ман

    Смърт във Венеция и други новели – Томас Ман

    Преди седмица и нещо с логото на издателство „Колибри“ на български излезе ново издание, побиращо пет новели на Томас Ман: „Дребният господин Фридеман“, „Тристан“, „Тонио Крьогер“, „Смърт във Венеция“ и „Марио и фокусникът“. Книгата носи заглавието „Смърт във Венеция и други новели“ и е отлична новина, предвид дефицитния тираж на произведенията на немския класик и […]

  • Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес

    Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес

    Борхес е един от авторите, които чета най-често и същевременно този, когото харесвам най-малко. Чета го заради изключителното му умение да борави с думите; човек, който те учи как да пишеш, да подостриш инструмента си за разказване на истории. – Габриел Гарсия Маркес Твърде често съм се чувствал по подобен начин. Макар при мен да […]

  • Великият бог Пан – Артър Макън

    Великият бог Пан – Артър Макън

    „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо може би е филмът на годината според Академията, но голяма част от киноманите все още вярват, че мексиканският режисьор оставя най-трайна следа през 2006 г. с готическата си приказка „Лабиринтът на фавна“, който черпи вдъхновение от класиките „Алиса в страната на чудесата“, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес и […]

  • Мълчание – Шюсаку Ендо

    Мълчание – Шюсаку Ендо

    Благодарен съм, че започнах новата година с „Мълчание”. Ако зависи от мен, всеки януари бих си насрочвал по една толкова добра книга, занимаваща се с връзката между вътрешния и метафизичния свят. Добре е в първите дни от годината човек да добие перспектива и да оцени състоянието си. Не бях чувал за романа на Шюсаку Ендо, докато […]

  • Трескав блян – Джордж Р. Р. Мартин

    Трескав блян – Джордж Р. Р. Мартин

    Вампири по Мисисипи. Това явно му е било интересно на автора на „Игра на тронове“ Джордж Р.Р. Мартин през 1984 г., когато пише готическия си роман „Трескав блян“. Не съм чел нищо извън поредицата за Вестерос, а и подхождах с известно предубеждение към самостоятелните му книги („Смъртта на светлината“, „Старият Марс“ и „Пясъчните крале“). Предубеждение, […]

  • Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

    Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

    Не исках да чета „Джелсомино в страната на лъжците“на Джани Родари. Търсех друга книга – за момче, направено от стъкло. Не помня дали е на Родари, но в часовете по италиански превеждахме части от нея. Тогава много ми хареса меланхолията на чупливото момче, което напомняше на Пинокио, но така и не успях да си спомня автора […]

  • Писма до един млад поет

    Писма до един млад поет

    „Записките на Малте Лауридс Бриге“ е едно от откритията ми тази година. И Райнер Мария Рилке като цяло. Знаех за него, но не бях чел нито поезията, нито краткия му роман с автобиографични елементи. В „Лауридс Бриге“ мe спечелиха лиричната проза и изповедния тон. Рилке бързо ти става приятел. Приятел, на чиято чувствителност се възхищаваш. Междувременно си намерих […]

  • За градинарството – Валафрид Страбон

    За градинарството – Валафрид Страбон

    Никога не съм имал градина. Не съм сял, поливал, подрязвал, не съм полагал каквито и да е усилия за отглеждането на растения, като изключим анемичните училищни инициативи и 1-2 ваканционни приключения. Затова винаги съм чувствал липсата особено болезнена. Има нещо мистично в отглеждането на градина, нещо почти религиозно.  Валафрид Страбон пише поемата „De cultura hortorum“ през ІХ […]

  • Небостъргачът на Балард

    Небостъргачът на Балард

    За Джеймс Балард чух за първи път покрай филмите „Империя на слънцето“ на Стивън Спилбърг и „Сблъсъци“ на Дейвид Кронънбърг. Когато потърсих за български издания, открих, че името на английския писател не е сред най-познатите у нас. Хубаво, че са филмите, както се казва, че да се появи и на нашия пазар някое заглавие. Поводът Colibri да пуснат „Небостъргач“ (превод от […]