Изповедта на Толстой
Тревожна книга е кратката „Изповед“ на Лев Толстой, която излезе у нас с нов превод по случай 108 години от смъртта на автора (20 ноември). Макар и кратко, произведението е плод на дълбока криза, която руският класик преживява на 51-годишна възраст. Въпреки успеха на романите „Война и мир“ и „Ана Каренина“, Толстой открива духа си в безизходица, подобна на тази,…
Да понасяш всекидневието като индианец
„Как се пътува със сьомга“, Умберто Еко, ИК „Колибри“, 2018 г., превод Вера Петрова, художник на корицата Боряна Красимирова В първия от текстовете, поместени в излезлия съвсем наскоро сборник „Как се пътува със сьомга“, Умберто Еко дава насоки за всеки уважаващ себе си индианец как да се държи в уестърн филм. Препоръките покриват широк диапазон от действия –…
За собствено удоволствие
Колко съвременно започва сборникът „Нови разследвания“ на Хорхе Луис Борхес – с образа на стена, изградена от владетел, който искал да бъде запомнен като първия, най-значим владетел, който се хвалел, че по негово време всяко нещо има най-точното име, и заповядал книгите, в които е затворено миналото, да бъдат изгорени. Борхес се пита в това свое първо и кратко есе…
Одисея през света на сенките
„Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.“ За първи път на български излезе романът на Уилям Фокнър „Докато лежах и умирах“ (1930 г., изд. „Колибри“, превод на Рада Шарланджиева). Книгата се състои от 59 вътрешни монолога на членове от семейство Бъндрън,…
Пророческите портрети на Натаниъл Хоторн
Така и не прочетох „Алената буква”, когато му беше времето. Може би е виновен един филм, чието заглавие на си спомням, някаква глупава комедия, в която ученичката пуфтеше с досада върху томчето на Хоторн, а майка й с пренебрежение и учудване я запита как може все още да изучават толкова скучна книга. Тогава си помислих, че очевидно става въпрос…
Бащите на ужаса – Дънсейни, Лъвкрафт, Ходжсън
След досадното, схематично и изпълнено с поетическа немощ писане на Стивън Кинг, потърсих утеха в създателите на жанровете фентъзи и хорър. По време на краткото си проучване, навсякъде попадах на името Дънсейни, но, каква изненада! – оказа се, че въпреки десетките произведения на автора, на български не беше превеждано нищо. Главозамайващо е действително колко почитатели на жанровата литература…
Невидимите градове на Итало Калвино
Не мисля, че някога съм чел по-амбициозна и изящна книга от „Невидимите градове” на Итало Калвино (изд. „Колибри”), която, за да затвърди още повече неуловимия си характер, се побира в скромните 120 стр. Как изобщо е възможно някой да успее в такъв оскъден обем да разкрие възможностите на езика до абсолютните им граници и с пълна пара да премине отвъд. Спомням…
Смъртта на Нерон – Лион Фойхтвангер
„Смъртта на Нерон” на Лион Фойхтвангер е сборник с разкази на големия немски майстор, оставил отпечатък в съвременната европейска и световна литература с биографичния роман „Гоя” и историческия двутомник „Лисици в лозето”. Но ако не сте ги чели, може би е добра идея да започнете именно от кратките текстове, поместени тук. Повечето разкази са по три-четири страници и обхващат период…
Смърт във Венеция и други новели – Томас Ман
Преди седмица и нещо с логото на издателство „Колибри“ на български излезе ново издание, побиращо пет новели на Томас Ман: „Дребният господин Фридеман“, „Тристан“, „Тонио Крьогер“, „Смърт във Венеция“ и „Марио и фокусникът“. Книгата носи заглавието „Смърт във Венеция и други новели“ и е отлична новина, предвид дефицитния тираж на произведенията на немския класик и носител на Нобелова…
Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес
Борхес е един от авторите, които чета най-често и същевременно този, когото харесвам най-малко. Чета го заради изключителното му умение да борави с думите; човек, който те учи как да пишеш, да подостриш инструмента си за разказване на истории. – Габриел Гарсия Маркес Твърде често съм се чувствал по подобен начин. Макар при мен да е било по-скоро…
Великият бог Пан – Артър Макън
„Формата на водата“ на Гийермо дел Торо може би е филмът на годината според Академията, но голяма част от киноманите все още вярват, че мексиканският режисьор оставя най-трайна следа през 2006 г. с готическата си приказка „Лабиринтът на фавна“, който черпи вдъхновение от класиките „Алиса в страната на чудесата“, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес и „Великият бог Пан“…
Мълчание – Шюсаку Ендо
Благодарен съм, че започнах новата година с „Мълчание”. Ако зависи от мен, всеки януари бих си насрочвал по една толкова добра книга, занимаваща се с връзката между вътрешния и метафизичния свят. Добре е в първите дни от годината човек да добие перспектива и да оцени състоянието си. Не бях чувал за романа на Шюсаку Ендо, докато не се заговори…