„Корабът на глупците“, Себастиан Брант, превод от старонемски Любомир Илиев, гравюри на Албрехт Дюрер, издателство „Лист“, 2025 г.
По повод сатирата Итало Калвино пише в свое есе, че тя често морализира или се подиграва – два елемента, които би желал да са му чужди, тъй като не ги харесва у другите хора. Когато сатирикът се поставя над останалите, не само е грешно, но е и проява на лош вкус. Този коментар е добре дошъл за всеки, който се отегчава от непохватната сатира, създавана от хора, забравили, че голямата добродетел на този похват е да включиш и себе си в шегата. Тук за пример идва книгата на Себастиан Брант „Корабът на глупците“ – важен текст от Късното средновековие, който не само осмива пороците на обществото и човешката природа, но го прави с човещина и самоирония, носейки неподправена наслада на четящия.
„Корабът на глупците“ е сатира в стихотворна форма, изградена като поредица от нравоучителни епизоди, в които се осмиват човешките пороци. Публикувана през 1494 г. в Базел, книгата става истински бестселър за времето си благодарение на сравнително скорошното изобретяване на печатарската преса, без което Брант щеше да остане един от многото морализатори с малък ръкописен тираж, четен от монаси и учени. Новото издание („Лист“) е запазило блестящия превод на Любомир Илиев, който бълбука с остроумие и си проправя път с лекотата на планински поток. Бистротата на превода, хитроумните метафори, пъстрите образи и страстта, с която е описан този шарен и весел флот от глупци, са подкрепени с илюстрации на Албрехт Дюрер, които обогатяват четенето и правят книжното тяло препоръчително за колекционери.
Знаем, че не са малко авторите, осмели човешките пороци преди Брант. Кентърбърийските разкази са от същия период, „Декамерон“ се появява век по-рано. Можем да се върнем дори в Античността, за да се позовем на „Характери“ на Теофраст или дори на „Държавата“ на Платон, където за първи път се появява образът на кораб с глупци. Брант твори в една дълга традиция и от своя страна повлиява за появата на „Възхвала на глупостта“ (1509 г.) от Еразъм Ротердамски, който също използва сатиричния стил и просветителския подход, за да осмее пороците на обществото.
Чосър и Брант си приличат по това, че използват хумор, но същевременно добавят и морално послание. И двата текста изобилстват от глупци, през чиито образи се разобличават невежеството, алчността, лакомията, лицемерието, сребролюбието. В случая героите не са тръгнали на поклонение, а са изброени като екипажа на кораб. Всъщност те са толкова много, че авторът подхвърля, че е нужна цяла флота, за да ги побере. Брант свободно борави с примери от древногръцката митология, от римската история и от Библията, за да образова читателите си и да добави щипка интелектуално превъзходство.
Редно е да се отбележи, че образът на кораб с глупци се появява многократно в изкуството и популярната култура. Йеронимус Бош рисува своята знаменита картина по същото време, когато излиза сатирата на Брант, и най-вероятно е директно вдъхновен от нея. В близкото минало с това заглавие ще открием научна фантастика, компютърна игра, рок група и няколко романа. Дълъг е животът на този плавателен съд, населен с шумна тълпа от всички прослойки. Очевидно преди 500 години Брант е използвал дърво, здраво, колкото самата човешка природа.
На съвременния читател дидактичният тон на места ще се стори наивен, забелязват се и повторения (клеветниците толкова често подават глави от страниците, сякаш самият Брант е пострадал многократно от тях). Други примери за глупостта обаче не са остарели ни най-малко. Напротив, в съвременния геополитически пейзаж мнозина от световните лидери лесно се разпознават на кораба на глупците и до такава степен им отиват шапките със звънчета, че човек се пита дали изобщо сме се развили като вид от 1494 г. насам. Остава въпросът и дали разполагаме днес с толкова умели сатирици, които с хуманност и прецизност да насочват стрелката на моралния компас към истинския север? Нуждаем се от тях, тъй като глупците, въоръжени с куки и въжета, са тръгнали да превземат на абордаж кораба на разума.
Вашият коментар