„Аве Мария“, САЩ, 2026 г., режисьори Фил Лорд и Крис Милър. В ролите: Райън Гослинг, Сандра Хюлер, Милана Вайнтръб, Лайънъл Бойс, Кен Люнг и др.
Във филма „Корабокрушенецът“ Том Ханкс говори на волейболна топка на име Уилсън. Преди повече от 25 години кървавочервеният отпечатък от ръката му – лицето на Уилсън, стана разпознаваем в целия свят. В „Проектът Аве Мария“ Райън Гослинг говори на камък от Космоса, но той, за разлика от Уилсън, умее да отговаря. За новия Робинзон Крузо в Космоса и неговия извънземен приятел е адаптацията по едноименния роман на Анди Уеър, дело на режисьорите Фил Лорд и Кристофър Милър.
Райлънд Грейс, гимназиален учител, се събужда на борда на космически кораб. Не си спомня кой е, къде се намира и какво се очаква от него, но бързо установява, че е единственият оцелял. Посредством технологични джаджи започва да си спомня фаталната действителност: Слънцето умира, а той е единствената надежда на човечеството. Мисията му е да изследва защо в друга система космическите паразити, именувани „астрофаги“, не са успели да погълнат светлината на тамошното слънце. Грейс намира и помощник – любопитно извънземно, което прилича на комбинация от камък, рак и паяк. Казва се Роки, а приятелството им има потенциала да спаси два свята.
„Проектът Аве Мария“ силно се хареса както на публиката, така и на критиката. Мнозина разпознаха в него пример за сърцат комерсиален филм, който връща на големия екран забавлението за цялото семейство, каквото Стивън Спилбърг създаде с класики като „Извънземното“, „Челюсти“ и „Близки срещи от третия вид“. На фона на съвременния холивудски пейзаж подобен подвиг се откроява повече, отколкото заслужава, поради оскъдицата на подобни проекти. Гослинг, който е и продуцент, споделя, че е искал да направят филм, който децата му да гледат и да изпитат онова сладко усещане, оставящо спомени за по-късни години. Много хубаво намерение, но въпросът е успява ли?
Веднага може да се признае, че „Проектът Аве Мария“ е чаровен филм. Гослинг е харизматичен актьор с непогрешим морален компас, нещо като Джими Стюарт за XXI век, при това напоследък предпочита роли, в които героят му е хаотичен, объркан, захвърлен насред действието без спасителна жилетка. Освен нюх за (предимно) успешни проекти, Гослинг притежава и талант за комедийни изпълнения. От друга страна, има склонност и да прекалява (виж „Барби“). В „Аве Мария“ някои смешки действително идват в повече, тонът на филма са люшка между драматични сцени и куклено представление. Това създава усещане за разнообразие, но смущава. Все пак съдбата на света е заложена на карта.
В „Аве Мария“ сме принудени да повярваме, че апокалипсисът е неизбежен, макар да не познаваме никого от този отиващ си свят. Сандра Хюлер е блестяща актриса и тук допринася за един от най-добрите моменти във филма – караоке вечер на самолетоносач. Взима микрофона и запява песента на Хари Стайлс Sign of the Times. Получава се сцена, която добре синтезира филма – красиво, наивно, захаросано, изненадващо и по някакъв особен начин подходящо – да посрещнеш края на света с поп песен. Такава е епохата и явно това са нейните знаци.
Технически филмът е интересен. Заснет е от австралийския оператор Грег Фрейзър, който търси интересни ъгли, за да раздвижи клаустрофобичното пространство около героя. Скрива камерата зад мрежи, използва ефекти, за да ни прехвърли в миналото, светлини и диоди от екрани за връзка със Земята, използва въртеливи движения, за да засили дезориентацията на нулевата гравитация. Въпреки някои съшити с бели конци сцени филмът притежава достатъчно очарование да се класира като приказка за цялото семейство.
Гледах „Проектът Аве Мария“ два пъти на кино. Хареса ми, но нещо липсваше, за да ми стане наистина любим. Някой подхвърли, че е шедьовър, ако не си гледал достатъчно филми. Друг добави, че е лятна дъвка. Да, това трябва да е. Дъвката, която обичахме, се връща на мода. Мирише по същия начин, има сходен вкус, но светът е друг. Нищо, може би на децата ще им хареса повече.
Вашият коментар