Светлосинята светлина на Радичков
Йордан Радичков, „Неосветените дворове“, издателство „Нике“, 2019 г., художник София Попйорданова На въпроса защо Радичков е написал „Неосветените дворове“ по начина, по който го е направил, може да има само един отговор – защото не е могъл да измени на себе си и да го направи иначе. Затова и книгата с може би най-красивото и […]
Последната легенда
Преданието „Падането на Гондолин“ бележи края на една епоха, но не някоя от трите, описани във фантастичния Толкинов свят. Става въпрос за приключването на работата на 94-годишния Кристофър Толкин, посветил живота си да запази и допълни неиздадените творби на своя баща. Благодарение на този неуморен дългогодишен труд, почитателите на Средната земя се докосват до зараждането […]
От заблуда до прозрение
В повестта на Лев Толстой „Кройцерова соната“ няколко души пътуват в купе на влак и обсъждат въпроса за същността на любовта. Откриват утеха в брачния съюз, възхваляват доверието, което бавно се изгражда между двама души, но подобно на древногръцкия диалог „Пир“ на Платон проникновените думи са запазени за накрая, когато мълчаливият, по-възрастен мъж, седнал до […]
Коя е Уила Катър?
Уила Катър, „Жeна без път“, превод от английски Надежда Розова, издателство „Кръг“, 2018 г. Уилям Фокнър включва Уила Катър (1873–1947) сред петте най-велики романисти на Америка. У нас, за съжаление, родената във Вирджиния авторка не е добре позната. Оставила името си зад дванайсет романа, няколко сборника с разкази, есета и множество стихотворения, Катър оказва силно […]
Книга от нашето минало
През изминалия декември се навършиха сто години от рождението на Солженицин и по този повод изд. „Колибри“ преиздадоха първото публикувано произведение на автора – повестта „Един ден на Иван Денисович“, появила се през 1962 г., в сп. „Новый мир“. Книгата се явява първото директно описание на нечовешкия живот в трудовите лагери по времето на управлението […]
Одисея през света на сенките
„Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.“ За първи път на български излезе романът на Уилям Фокнър „Докато лежах и умирах“ (1930 г., изд. „Колибри“, превод на Рада Шарланджиева). Книгата се състои от 59 вътрешни монолога на членове […]
Невидимите градове на Итало Калвино
Не мисля, че някога съм чел по-амбициозна и изящна книга от „Невидимите градове” на Итало Калвино (изд. „Колибри”), която, за да затвърди още повече неуловимия си характер, се побира в скромните 120 стр. Как изобщо е възможно някой да успее в такъв оскъден обем да разкрие възможностите на езика до абсолютните им граници и с пълна пара да […]
Смърт във Венеция и други новели – Томас Ман
Преди седмица и нещо с логото на издателство „Колибри“ на български излезе ново издание, побиращо пет новели на Томас Ман: „Дребният господин Фридеман“, „Тристан“, „Тонио Крьогер“, „Смърт във Венеция“ и „Марио и фокусникът“. Книгата носи заглавието „Смърт във Венеция и други новели“ и е отлична новина, предвид дефицитния тираж на произведенията на немския класик и […]
Великият бог Пан – Артър Макън
„Формата на водата“ на Гийермо дел Торо може би е филмът на годината според Академията, но голяма част от киноманите все още вярват, че мексиканският режисьор оставя най-трайна следа през 2006 г. с готическата си приказка „Лабиринтът на фавна“, който черпи вдъхновение от класиките „Алиса в страната на чудесата“, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес и […]
Мълчание – Шюсаку Ендо
Благодарен съм, че започнах новата година с „Мълчание”. Ако зависи от мен, всеки януари бих си насрочвал по една толкова добра книга, занимаваща се с връзката между вътрешния и метафизичния свят. Добре е в първите дни от годината човек да добие перспектива и да оцени състоянието си. Не бях чувал за романа на Шюсаку Ендо, докато […]
Трескав блян – Джордж Р. Р. Мартин
Вампири по Мисисипи. Това явно му е било интересно на автора на „Игра на тронове“ Джордж Р.Р. Мартин през 1984 г., когато пише готическия си роман „Трескав блян“. Не съм чел нищо извън поредицата за Вестерос, а и подхождах с известно предубеждение към самостоятелните му книги („Смъртта на светлината“, „Старият Марс“ и „Пясъчните крале“). Предубеждение, […]
Небостъргачът на Балард
За Джеймс Балард чух за първи път покрай филмите „Империя на слънцето“ на Стивън Спилбърг и „Сблъсъци“ на Дейвид Кронънбърг. Когато потърсих за български издания, открих, че името на английския писател не е сред най-познатите у нас. Хубаво, че са филмите, както се казва, че да се появи и на нашия пазар някое заглавие. Поводът Colibri да пуснат „Небостъргач“ (превод от […]