
Франкенщайн между филма и книгата
Кое да изберем в крайна сметка – книгата на Мери Шели или филма на Гийермо дел Торо? Появата на новия „Франкенщайн“ на Гийермо дел Торо в Netflix събужда смесени чувства. От една страна, това е поредната, близо стотна екранизация на романа на Мери Шели, а от друга, завръщането към тази до болка позната история говори за нещо […]

Когато сенките говорят
„Пътешественик и лунна светлина“, Антал Серб, превод от унгарски Стефка Хрусанова, издателство „Нике“, 2025 г. „Във влака все още нямаше никакви проблеми. Те започнаха във Венеция, с тесните улици.“ Така започва романът на унгареца Антал Серб „Пътешественик и лунна светлина“ (1937), който излезе наскоро у нас с превъзходна корица от София Попйорданова, която умело е […]

Процепи вместо очи
„Чуждо лице“, Кобо Абе, превод от японски Дора Барова, издателство „Изток-Запад“, 2025 г. Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като […]

Тъй правдата надвива над лъжата
„Възвърнатият рай“, Джон Милтън, превод от английски Евгения Панчева, издателство „Лист“, 2024 г. Голямото постижение на Джон Милтън в „Изгубеният рай“ е, че създава от Сатаната един от най-великите герои в историята на литературата. Той не е плосък злодей, а очарователен и трагичен образ, който често разкрива познати човешки качества и състояния като смелост, самота […]

Книга от нашето минало
През изминалия декември се навършиха сто години от рождението на Солженицин и по този повод изд. „Колибри“ преиздадоха първото публикувано произведение на автора – повестта „Един ден на Иван Денисович“, появила се през 1962 г., в сп. „Новый мир“. Книгата се явява първото директно описание на нечовешкия живот в трудовите лагери по времето на управлението […]

Изповедта на Толстой
Тревожна книга е кратката „Изповед“ на Лев Толстой, която излезе у нас с нов превод по случай 108 години от смъртта на автора (20 ноември). Макар и кратко, произведението е плод на дълбока криза, която руският класик преживява на 51-годишна възраст. Въпреки успеха на романите „Война и мир“ и „Ана Каренина“, Толстой открива духа си в безизходица, […]

Одисея през света на сенките
„Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.“ За първи път на български излезе романът на Уилям Фокнър „Докато лежах и умирах“ (1930 г., изд. „Колибри“, превод на Рада Шарланджиева). Книгата се състои от 59 вътрешни монолога на членове […]

Невидимите градове на Итало Калвино
Не мисля, че някога съм чел по-амбициозна и изящна книга от „Невидимите градове” на Итало Калвино (изд. „Колибри”), която, за да затвърди още повече неуловимия си характер, се побира в скромните 120 стр. Как изобщо е възможно някой да успее в такъв оскъден обем да разкрие възможностите на езика до абсолютните им граници и с пълна пара да […]

Смъртта на Нерон – Лион Фойхтвангер
„Смъртта на Нерон” на Лион Фойхтвангер е сборник с разкази на големия немски майстор, оставил отпечатък в съвременната европейска и световна литература с биографичния роман „Гоя” и историческия двутомник „Лисици в лозето”. Но ако не сте ги чели, може би е добра идея да започнете именно от кратките текстове, поместени тук. Повечето разкази са по три-четири страници […]

Смърт във Венеция и други новели – Томас Ман
Преди седмица и нещо с логото на издателство „Колибри“ на български излезе ново издание, побиращо пет новели на Томас Ман: „Дребният господин Фридеман“, „Тристан“, „Тонио Крьогер“, „Смърт във Венеция“ и „Марио и фокусникът“. Книгата носи заглавието „Смърт във Венеция и други новели“ и е отлична новина, предвид дефицитния тираж на произведенията на немския класик и […]

Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес
Борхес е един от авторите, които чета най-често и същевременно този, когото харесвам най-малко. Чета го заради изключителното му умение да борави с думите; човек, който те учи как да пишеш, да подостриш инструмента си за разказване на истории. – Габриел Гарсия Маркес Твърде често съм се чувствал по подобен начин. Макар при мен да […]
