„Гърдата“ е роман, в който главният герой (мъж) се превръща в гигантска женска гърда. Край на преразказа.
Наистина не знам какво повече мога да кажа за новелата от 90 стр., базирана на класически произведения, като „Метерморфозата“ на Кафка и „Нос“ на Гогол. Бих казал… по-добре прочетете тях. Далеч по-интересни и забавни, при това еротичният елемент няма да ви дразни (а може и да ви липсва, знам ли).
Експеримент. Това е ключовата дума, която ще срещнете из всички текстове за книгата. Аз обаче не виждам нищо кой знае колко експериментално в цялата работа. Да, разбира се, идеята е шантава и интересна, но кога една идея е била достатъчна за цяло произведение?
Представям си разговора между Рот и издателя на книгата да е протекъл по следния начин:
– Слушай, Рот, трябва ми нещо ново.
– Лари (примерно) нямам нищо в момента.
– Няма значение. Искам да е кратко, сексуално и шокиращо. Забъркай пак глупостите, които беше чел от Фройд. Сложи и щипка еврейски невротизъм.
– Ами… какво ще кажеш за повест, в която мъж се превръща в женска гърда?
– Това е, Фил! Гениално! Закова го от първия път! Чакам ръкописа до края на деня!
Така се появила „Гърдата“.
Вашият коментар