Писма до един млад поет
„Записките на Малте Лауридс Бриге“ е едно от откритията ми тази година. И Райнер Мария Рилке като цяло. Знаех за него, но не бях чел нито поезията, нито краткия му роман с автобиографични елементи. В „Лауридс Бриге“ мe спечелиха лиричната проза и изповедния тон. Рилке бързо ти става приятел. Приятел, на чиято чувствителност се възхищаваш. Междувременно си намерих…
За градинарството – Валафрид Страбон
Никога не съм имал градина. Не съм сял, поливал, подрязвал, не съм полагал каквито и да е усилия за отглеждането на растения, като изключим анемичните училищни инициативи и 1-2 ваканционни приключения. Затова винаги съм чувствал липсата особено болезнена. Има нещо мистично в отглеждането на градина, нещо почти религиозно. Валафрид Страбон пише поемата „De cultura hortorum“ през ІХ…
Небостъргачът на Балард
За Джеймс Балард чух за първи път покрай филмите „Империя на слънцето“ на Стивън Спилбърг и „Сблъсъци“ на Дейвид Кронънбърг. Когато потърсих за български издания, открих, че името на английския писател не е сред най-познатите у нас. Хубаво, че са филмите, както се казва, че да се появи и на нашия пазар някое заглавие. Поводът Colibri да пуснат „Небостъргач“ (превод от…
Биографията на Толкин
Хъмфри Карпентър е написал увлекателна и пълна с живот биография. От пясъците на Африка до прашасалия кабинет в Оксфорд, книгата проследява необикновеното пътешествие на така наречения баща на фентъзито. Не всяка изключителна личност обещава интересна биография. Много случки са изумителни, когато ги чуеш от самия човек, но изглеждат банално на хартия. Важно е и умението на…
Трагедиите на Шекспир според А.С. Брадли
Славна е книгата на Брадли. Ясна, просветляваща, написана със страст и любов към думите на Шекспир. Не съм чел по-добър литературоведски труд. „Шекспировската трагедия” се състои от лекции, изнесени в началото на миналия век в Ливърпул, Глазгоу и Оксфорд от литературния критик А.С. Брадли. В тях се разглеждат четирите най-известни трагедии на Шекспир – „Хамлет”, „Отело”, „Макбет”…
Бруклин на Колм Тойбин
„Бруклин“ е чудесна книга. Колкото сантиментална, толкова и правдива. Като самия живот. Бях на косъм да я оставя, но докато я връщах на рафта в книжарницата, видях снимката на автора. Това е лицето на човек, който е видял неща, казах си, трябва да ѝ обърна повече внимание. След което седнах и четох. Четох в продължение на два…
Изгубеният свят – Артър Конан Дойл
Нямах намерение да чета приключенски роман, може би поради глупавия предразсъдък, че това е литературен жанр, който съм надраснал. Отдавна свързвам приключенията на Тарзан и пиратските абордажи за неизменна част от юношеството, която с годините губи очарованието си. Един небрежен поглед към новото издание на „Изток-Запад” обаче беше достатъчен, за да преосмисля позицията си. „Изгубеният…
Монахът – Матю Грегъри Луис
Сигурен бях, че „Монахът” ще бъде скучен и обстоятелствен роман. Книга за която говориш, но никога не прочиташ. Знаех за влиянието ѝ в литературата, но не предполагах за дълбочините и богатствата ѝ, които се разкриха, когато я прочетох. Младата Антония и приказливата ѝ леля отиват да слушат проповедта на прочутия със смирението си монах Амброзио, когото цял…
Дзен и японската култура – Дайсецу Судзуки
Ако някога се поинтересувате от дзен, най-добрият увод в източната философия (ако изобщо можем да я окачествим като философия) е изложен в книгите Пътят на Дзен на Алън Уотс и Увод в дзен будизма на Дайсецу Судзуки. И двете книги могат да се намерят у нас, като втората трябва да се търси на старо, тъй като скоро не е преиздавана. Селинджър…
Завръщането – Майкъл Пунке
С наближаващия край на годината, който поради топлото време се промъква все по-неусетно, взех да се питам коя да е последната книга, за която да пиша и има ли значение изобщо. След дълго лутане зарязах всичко подготвено и вдъхновен от феноменалния трейлър на предстоящата адаптация, подхванах Завръщането на Майкъл Пунке. Книгата е базирана на действителен случай и разказва за…
Петата купа – Дан Симънс
Дан Симънс е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне. С лешник или от ония гадните с кокос, дето като ги дъвчеш и… но както и да е, да се върнем на автора. Чел съм Хиперион и Ужас. И двете ми харесаха, макар че в стотиците страници обем неизбежно имаше досадни и…
Вдъхновение – Исак Бабел
За първи път чух за Исак Бабел наскоро от книгата „Писателят призрак“ на Филип Рот, в която писателите обсъждат влиянието на руския писател. Според тях най-добрата му книга е „Конармия“ – сборник с разкази, в които е описана Одеса преди революцията и участието му в Първа конна армия на Будьони. Във „Вдъхновение“ са събрани непубликувани…
Към себе си – Марк Аврелий
Срам, не срам, ще си призная, че за първи път чух за Марк Аврелий от филма „Гладиатор“, при това започнах да обръщам внимание на възрастния император едва на петото гледане. Тогава се разрових из „Уикипедия“, която потвърди, че човекът Арелий се е опитал да живее достойно, въпреки императора Аврелий – господар на света. Разбира се, за…
Литературни есета – Вирджиния Улф
Въпреки че не харесах особено „Госпожа Дауауей“, в новия сборник с литературни есета (подбрани от Selected Essays, The Common Reader и Virginia Woolf on Fiction) виждам Улф в съвсем различна светлина. Като приятел, като интелигентен и жив човек, който без претенция споделя собствените си впечатления от литературата. Колко освежаващо за един начинаещ читател. За разлика от останалите ерудити, чиито…
Синът на акордеониста – Бернардо Ачага
Допреди месец не знаех почти нищо за народа на баските, а когато попитах приятелите си, единствената реакция беше: „А, да, баските, баските сепаратисти!“. Недопустимо е с това да се изчерпва познанието ни за един народ, намиращ се не в някое отдалечено кътче на света, а съвсем близо до центъра на Европа – сред райските пейзажи…
Гърдата – Филип Рот
„Гърдата“ е роман, в който главният герой (мъж) се превръща в гигантска женска гърда. Край на преразказа. Наистина не знам какво повече мога да кажа за новелата от 90 стр., базирана на класически произведения, като „Метерморфозата“ на Кафка и „Нос“ на Гогол. Бих казал… по-добре прочетете тях. Далеч по-интересни и забавни, при това еротичният елемент…
История за любов и мрак – Амос Оз
Книгата на Амос Оз е чудовище от 672 стр. Не бих се захванал с такова предизвикателство, ако нямаше стабилни препоръки от приятели. Понеже това изискване бе удовлетворено повече от изчерпателно и понеже Натали Портман е избрала именно тази история за свой режисьорски дебют, реших, че е крайно време да се запозная с живота на Амос Оз. …
Американски лекции – Итало Калвино
Подобно на За литературата, Изповедите на младия романист и Това не е краят на книгите на Умберто Еко, както и Избрани есета на Борхес, лекциите на Калвино са като недостъпна крепост, изискваща дълго ровене и проучване, водене на бележки и ползване на паметта. Дори тогава остава чувството, че едва си засегнал повърхността. Текстовете са писани за Харвардския университет в периода 1985-1986 и приемат формата…
Дао на водата – Алън Уотс
Никога не съм се интересувал от източните философии и религии. За момче, израснало с традиционно християнско образование, те винаги са били символ на езичеството. Тази година обаче книжният път ме отведе до „Пътят на Дзен“ на Алън Уотс – книга, която представя естеството на Дао и дзен за западния читател. От нея осъзнах колко малко…
Писателят призрак – Филип Рот
След „Възмущение“ и „Синдромът Портной“ в мен се оформи притеснителното впечатление, че Филип Рот пише еднотипни романи на повтарящи се тематики. А когато видях, че „Писателят призрак“ е посветена на Милан Кундера, бях сигурен, че ме очаква още от същото. Но заглавието и пишещата машина на корицата… как да устоиш, когато някой подразни романтичната ти…
