# Изумен


## Posts

- [Любими книги 2025](https://izumen.org/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%b8%d0%bc%d0%b8-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b8-2025/): Да, знам, че се забавих, но трябваше да обновя блога и годината започна с фрустриращи софтуерни предизвикателства. Нищо! Готов съм с кратък списък на любимите книги от миналата година. Според Goodreads съм прочел малко под 100 (по дяволите, за малко!), от които с честна съвест мога да ви препоръчам около 10. Не съм сигурен как ги класирам, всички в този списък са ми любими, но нека започнем с по-„сериозните“ заглавия. „Пътешественик и лунна светлина“, Антал Серб (издателство Нике). Книгата разказва за идилично сватбено пътешествие на будапещенска двойка в Италия. Но ако си представяте провансалска романтика, дълбоко грешите! Писах за нея в […]
- [Класация филми 2025](https://izumen.org/%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-2025/): Честит Международен ден на киното! Това са някои от филмите, които ми харесаха тази година, но само за първите четири бих спорил, останалото е както ви харесва. Бързо уточнение. Не съм гледал „Тайният агент“, „Сират“, „Без конкуренция“ и „Хамнет“, както и няколко документални, които имат потенциала да влязат в класацията, но важното е да сме живи и здрави. 1. It Was Just an Accident 2. After the Hunt 3. Blue Moon 4. Nouvelle Vague 5. One Battle After Another 6. Left-Handed Girl 7. Frankenstein 8. Sentimental Value 9. Train Dreams 10. Eddington 11. Black Bag 12. Sinners 13. Adolescence 14. […]
- [Момчето, което завърза Луната за Земята](https://izumen.org/%d0%bc%d0%be%d0%bc%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d1%83%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b5%d0%bc%d1%8f%d1%82/): Писателите често си говорят сами. Предполагам това важи за хората на изкуството, а в днешно време и за хората въобще, но за писателите важи с още по-голяма сила, тъй като повече от всички останали прекарваме времето си в тишина. Както пише Хенри Джеймс:  Трудим се в тъма, правим каквото можем, даваме каквото имаме. Нашето съмнение е нашата страст, а страстта – нашето дело. Останалото е безумието на изкуството. Сами сме си читатели, редактори, а често и интервюиращи. В това постоянно състояние на несигурност, граничещо понякога с лудост, можете да си представите как се чувстваме, когато ръкописът бъде завършен и публикуван. […]
- [Мракът в огледалото за обратно виждане](https://izumen.org/%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%be-%d0%b2%d0%b8%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd/): „Спрингстийн: избави ме от нищото“, САЩ, 2025 г., режисьор и сценарист Скот Купър. В ролите: Джеръми Алън Уайт, Джеръми Стронг, Стивън Греъм, Пол Уолтър Хаузер и др. Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, Шефа, момчето, което ще избяга от Ню Джърси, за да заживее само на няколко километра от родния си дом. През последните години Спрингстийн често поглежда в огледалото за обратно виждане, за да си спомни началото на своята депресия. Автобиографията му Born to Run излезе през 2016 г., […]
- [Процепи вместо очи](https://izumen.org/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%bf%d0%b8-%d0%b2%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%87%d0%b8/): „Чуждо лице“, Кобо Абе, превод от японски Дора Барова, издателство „Изток-Запад“, 2025 г. Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като израз на дълбоко вкоренено нарцистично желание да бъдеш запомнен, разбран, извинен. Това не означава непременно, че героят на Абе се самоубива в края на романа, но е подсказка, че има засилена склонност да се обяснява. „Чуждо лице“ (1964) е написан от разказвач с обезобразено лице, […]
- [Орлови нокти](https://izumen.org/%d0%be%d1%80%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%b8/): – Не негодувай срещу вятъра, дъжда и хремата – провикна се чичо му от могилата, след това стреля. Момчето стоеше в подножието на могилата. Носът му течеше и се надяваше да спре да ръми и да духа. Чичо му се извисяваше с цигара в уста. Приличаше на подпалено дърво. Дърво без корен, но с много клони, от които се издигаше струя дим. Дошъл си бе от Ирландия, носеше каскет на райета и зелено шушляково яке, брадата му бе набола. Вдигна пушката и стреля още веднъж, а екотът ѝ огъна сивото небе като лист ламарина. Патиците нададоха зов и се спасиха. […]
- [Молитвата на критика](https://izumen.org/%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/): Не съм лош човек, Господи. Ти виждаш сърцето ми и знаеш, че силно искам да харесвам българското кино. Какво по-хубаво от това – да съм роден в държава, в която се снимат хубави филми, които дълбоко вълнуват сърцето, да излизам от киното и да мисля върху тях, да се връщам след няколко дена и отново да ги гледам. И не само да ги гледам! Да виждам нови неща, Господи, каква прелест би било това. Ако има хубави филми, правени от добри режисьори, аз не бих се побоял дори да им изпращам сценарии и като ми отказват, да се преизпълвам с […]
- [Покрай ръба на вечната тишина](https://izumen.org/%d0%bf%d0%be%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d1%80%d1%8a%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%82%d0%b8%d1%88%d0%b8%d0%bd%d0%b0/): „Същността на нещата“, Греъм Грийн, превод от английски Людмила Харманджиева, издателство „Кръг“, 2025 г. Хенри Скоуби е великолепен герой. Мекото му сърце, захвърлено в суровите колониални условия на Западна Африка по време на Втората световна война, е достатъчно за история, едновременно трогателна и трагична. В романа си „Същността на нещата“ (1948) Грийн проследява моралния разпад, последвал разрушителното чувство за съжаление, което героят изпитва към другите. Кулминацията е ужасът, че другите съжаляват теб. Скоуби е заместник-комисар в Западна Африка. Жена му Луиз е самотна и неудовлетворена, чете поезия и мечтае да напусне Африка. В града скоро пристига подозрителният Уилсън, на когото […]
- [Между гората и дима](https://izumen.org/%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b0/): „Принцеса Мононоке“, 1997 г., Япония, режисьор Хаяо Миядзаки – на голям екранСпомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото беше безкомпромисен и напълно безпрецедентен за диетата ми от лесно смилаеми детски филмчета. Дотогава не бях виждал анимация, която да си позволява да бъде едновременно поетична, философска и безпощадна. Това бе първият ми досега с Хаяо Миядзаки и студио „Гибли“. Тази година […]
- [Забравената парола на революцията](https://izumen.org/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8e%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/): Предстои да разберем дали „Битка след битка“ е филмът на годината, но след необикновено слабите десет месеца новото предложение от Пол Томас Андерсън е като разходка в дивото за избягал затворник. Режисьорът на „Буги нощи“ и „Ще се лее кръв“ неочаквано ни захвърля сред преследвания с коли, гонки по покриви, престрелки, тайни общества и забравени пароли. Андерсън с подновен апетит за мащаб използва пълния инструментариум от умения, който е натрупал през кариерата си. Почитателите на творчеството му ще открият елементи от предишните му филми, разбъркани в палитра, с която да се нарисува портрет на съвременна Америка. И макар на хартия да е […]
- [Да имитираш лъв на четири крака](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%88-%d0%bb%d1%8a%d0%b2-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b0/): „Хендерсън – кралят на дъжда“, Сол Белоу, превод от английски Боряна Даракчиева, корица Милена Вълнарова, издателство „Лист“, 2025 г. Китни предградия, хладилници, телевизори, дълбоки страхове и социални напрежения – това е Америка през 50-те години. Потреблението расте, а „американската мечта“ процъфтява под ритъма на рокендрола на Елвис и холивудските мюзикъли, но подобно на откриващия кадър в „Синьо кадифе“ на Дейвид Линч, под моравата с бяла ограда се спотаява нещо гнило. Започва Студената война, ядрената заплаха виси над всеки дом, а маккартизмът налага атмосфера на подозрение, докато афроамериканците се борят с тежка сегрегация. В тази задушаваща среда Ричард Йейтс пише „Пътят […]
- [Слънчевият танц на холивудското златно момче](https://izumen.org/%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%82%d0%b0%d0%bd%d1%86-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d1%83%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82/): Робърт Редфорд си отиде на 16 септември тази година в дома си в Сънданс, Юта, на 89-годишна възраст. С него си отиде и епоха, в която мъжката харизма оставяше след себе си дълбока бразда в сърцата на зрителите. Епоха, в която всичко бе по-значимо, особено киното, а добрият филм се обсъждаше в продължение на дни, седмици и месеци след премиерата му. Холивуд отдавна загърби стратегията да създава имена, които да привличат публиката, и вероятно затова днес определяме Том Круз и Брад Пит като последните кинозвезди. Останали са броени имена от поколението им, които все още са активни, но никой не може […]
- [Да стъпчеш себе си](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bf%d1%87%d0%b5%d1%88-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8/): „Страстите според Г.Х.“, Кларис Лиспектор, превод от португалски Иван П. Петров, издателство „Аквариус“, 2025 г. В откриващия монолог на филма „Няма място за старите кучета“ по романа на Кормак Маккарти героят на Томи Лий Джоунс – шерифът Ед Бел, държи монолог, който завършва с думите, че ако човек иска да върши работата си съвестно, трябва да рискува душата си и в някакъв момент да каже на себе си: „Добре, ще бъда част от този свят“. На пръв поглед романът на Кларис Лиспектор „Страстите според Г.Х.“ няма общо с криминалния филм, но истината е, че на повече от 200 страници героинята […]
- [Ник Кейв е в града](https://izumen.org/%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%ba%d0%b5%d0%b9%d0%b2-%d0%b5-%d0%b2-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0/): Чувам, че пие кафе в картонена чаша на центъра, че седи на пейка и пише в блога си: „Довечера ще свиря в Античния театър“. Какъв дивен късмет да ни посети един от последните пророци на рок музиката, който през петдесетгодишната си кариера е докоснал няколко поколения слушатели с безкомпромисните си песни и си е извоювал място в пантеона на великите изпълнители. Не са останали много като него. И сега е в града ни? Достоен наследник на Ленард Коен и Нина Симон, австралиецът е майстор на словото и сценичното присъствие. Кариерата му започва с мрачния, суров и анархистки постпънк на The Boys […]
- [Искрата на кибрита](https://izumen.org/%d0%b8%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b0/): „Кибритчета „Минерва“ 1990–2000“, Умберто Еко, превод от италиански Ина Кирякова, художник на корицата Боряна Красимирова, издателство „Колибри“, 2025 г. С Умберто Еко човек никога не бива да е сигурен. Нито че е разбрал всичко, нито че е прочел всичко. Италианският майстор на иронията се усмихва лукаво зад ъгъла всеки път, когато читателското самочувствие надигне глава. Аха да се чуе: „Прочетох целия Умберто Еко“, и по витрините на книжарниците се появява нова книга, която да напомни, че творчеството на любимия семиотик, медиевист и романист трудно може да бъде обхванато изцяло. Поводът този път е „Кибритчета „Минерва“ – сборник с публицистични текстове […]
- [Компютри, демони и привидности](https://izumen.org/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d1%8e%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%bd%d0%b8-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8/): Transhumanism Inc., Виктор Пелевин, превод от руски Елена Алексиева, художник Люба Халева, издателство „Жанет 45“, 2025 г. В далечното постчовешко бъдеще на късен технокапитализъм корпорация Transhumanism Inc. предлага изкушаваща услуга. Не просто ново тяло, а цялостна персонализация на съществуването. Клиентите избират своя пол, спомените си, дори цветовете на небето. Мозъците им се съхраняват в банки под земята, докато съзнанието им витае в привиден рай, обрисуван според техните предпочитания. Това е услуга за богатите и влиятелните, като дори раят на всеки е степенуван на осем нива. Неравенството продължава и в „отвъдното“. През седемте разказа в романа си Виктор Пелевин конструира бъдеще, което е пророчески […]
- [Сянка из ледовете](https://izumen.org/%d1%81%d1%8f%d0%bd%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%b7-%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5/): „Северните води“, Иън Макгуайър, издателство „Кръг“ 2025 г. превод от английски Владимир Германов „Северните води“ започва с миризма на терпентин, рибено брашно, горчица, боя за печка и воня на пикоч от нощните гърнета и това общо взето е атмосферата и настроението, в които ще прекарате времето си, докато четете романа на Иън Макгуайър. Вместо „Наричайте ме Ишмаил“, откриващите думи тук са: „Вижте мъжа“. А мъжът е Хенри Дракс – харпунист, един от най-противните герои, родени през последното десетилетие. Романът на Макгуайър е директен с вас още в първата си глава. Суровото насилие и отвратителните престъпления са изложени без колебание или […]
- [Беседи с вечността](https://izumen.org/%d0%b1%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d1%81-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0/): „Седем вечери“, Хорхе Луис Борхес, превод от испански Калин Коев, издателство „Колибри“, 2025 г. Оказва се, че винаги съм разбирал „Ад“ погрешно – като отмъстителна поема, насочена срещу враговете на Данте. Все пак сред съвременниците си, които той поставя в пъкъла, са: Филипо Ардженти – флорентински политик и враг на поета, корумпираният и тираничен папа Бонифаций VIII (все още жив по времето на написването на поемата), еретикът Фарината – виден гибелин, макар да изпитва уважение към него, все пак го поставя в Седмия кръг на ада. За Ницше Данте е „хиена, която пише поезия между гробовете“, и мнозина от нас […]
- [Глупци на борда](https://izumen.org/%d0%b3%d0%bb%d1%83%d0%bf%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b4%d0%b0/): „Корабът на глупците“, Себастиан Брант, превод от старонемски Любомир Илиев, гравюри на Албрехт Дюрер, издателство „Лист“, 2025 г. По повод сатирата Итало Калвино пише в свое есе, че тя често морализира или се подиграва – два елемента, които би желал да са му чужди, тъй като не ги харесва у другите хора. Когато сатирикът се поставя над останалите, не само е грешно, но е и проява на лош вкус. Този коментар е добре дошъл за всеки, който се отегчава от непохватната сатира, създавана от хора, забравили, че голямата добродетел на този похват е да включиш и себе си в шегата. […]
- [В служба на другите](https://izumen.org/%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b6%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b5/): „Адвент“, Гюнар Гюнарсон, превод от исландски Светла Стоянова, издателство ICU, 2025 г. В „Пътешествие до центъра на Земята“ Жул Верн пише, че няма по-умно животно от исландския кон. „Нищо не го спира, нито снегове, нито бури, нито непроходими пътеки, нито скали, нито ледници. Той е храбър, невзискателен, сигурен“ (превод Кирил Тодоров). Такъв е и героят на Гюнар Гюнарсон в изключително популярната и обичана повест „Адвент“, която за първи път излиза на български, благодарение на издателство ICU. Името на героя е Бенедикт и в първите седмици на предрождественските пости той се подготвя за път. Слага във вързопа си малко храна, взима вълнени чорапи […]
- [Любовно писмо към „Енеида“](https://izumen.org/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d0%b8%d0%b4%d0%b0/): „Песента на стрелеца“, Ирене Вайехо, превод от испански Десислава Антова, издателство „Колибри“, 2025 г. В самото начало на „Безкраят в стрък тръстика“ – първата книга на Ирене Вайехо, която излезе у нас, испанската писателка демонстрира усет към художествената литература. Мистериозни конници кръстосват Гърция в търсене на ръкописи – сцената е като извадена от исторически трилър. Макар изследването ѝ да се занимава с изобретяването на книгата, импулсът на разказвача пропуква повърхността и ето че сега българският читател може да се запознае с първия ѝ роман, издаден у нас. Книгата е озаглавена „Песента на стрелеца“ и е художествена интерпретация на ключов епизод […]
- [Насред живота ние сме в смъртта](https://izumen.org/%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%bc%d1%8a%d1%80%d1%82%d1%82%d0%b0/): „Годината на чудесата“, Джералдин Брукс, превод от английски Надежда Розова, издателство „Лабиринт“, 2025 г. През 1666 г. английското селце Ийм е покосено от чумна епидемия. Това, което го отличава от останалите места, е, че жителите му се изолират от света – поставят се под карантина, за да опазят околните села, и избират да посрещнат съдбата си сами. Боязливи, трудолюбиви, понякога алкохолизирани, най-често объркани, хората от Ийм оживяват в мрачния роман на Джералдин Брукс „Годината на чудесата“, който привидно е за чумната епидемия, но всъщност осветява битието на едно ограничено общество. Разказва прислужницата Ана, която предава от първо лице цената на […]
- [Тъй правдата надвива над лъжата](https://izumen.org/%d1%82%d1%8a%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b4-%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b0%d1%82%d0%b0/): „Възвърнатият рай“, Джон Милтън, превод от английски Евгения Панчева, издателство „Лист“, 2024 г. Голямото постижение на Джон Милтън в „Изгубеният рай“ е, че създава от Сатаната един от най-великите герои в историята на литературата. Той не е плосък злодей, а очарователен и трагичен образ, който често разкрива познати човешки качества и състояния като смелост, самота и амбиция. За разлика от анемичните представления, които обикновено се разиграват около празниците, Милтън взима насериозно врага на човечеството и това е от съществено значение, тъй като колкото по-пълнокръвен е злодеят, толкова по-значим става подвигът на героя. Симпатията към дявола в крайна сметка се превръща […]
- [В сенките на копнежа](https://izumen.org/%d0%b2-%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%bd%d0%b5%d0%b6%d0%b0/): „Носферату“, САЩ, 2024 г., реж. Робърт Егърс, в ролите: Лили-Роуз Деп, Бил Скарсгард, Уилем Дефо, Никълъс Холт, Ема Корин, Арън Тейлър-Джонсън, Ралф Инесън Млад адвокат приема комисиона, за да продаде западнало имение на ексцентричен граф. Изоставяйки младата си съпруга, той заминава за замъка на тайнствения благородник граф Орлок в Карпатските планини, без да подозира, че зад гърба му е сключено окултно споразумение. Ако сюжетът ви звучи познато, не е случайно. Това е историята на „Дракула“, както и на екранизацията на Фридрих Мурнау от 1922 г. (с променени имена). Почти половин век по-късно Вернер Херцог отдава почит на шедьовъра със своя […]
- [Сбогом, господин Линч, и благодарим за рибата](https://izumen.org/%d1%81%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bc-%d0%b3%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d1%87-%d0%b8-%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d0%b7%d0%b0-%d1%80/): Роден съм в първите години на прехода, ден след като агент Купър навлиза в градчето Туин Пийкс. Една от първите ми думи е „дида“, което, майка ми твърди, означавало „джудже“, а джуджето било актьорът Майкъл Джей Андерсън, танцуващ в Червената стая на Черната ложа. Мой приятел по това време имитирал танца му, ходел наобратно и щракал с пръсти. Така започва преходът за мнозина от нас – не с шумни протести и размахване на пръсти, а с вътрешното осъзнаване, че от този момент всичко е възможно. Дейвид Линч неизменно е свързан с това предчувствие за промяна. Изкуството му освобождава въображението и […]
- [Да носиш света на раменете си](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%88-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b8/): „Горски цар“, Мишел Турние, издателство „Парадокс“, превод от френски Изабела Георгиева, 2024 г. Баща препуска през нощта, прегърнал болния си син, притиснал го е здраво до гърдите си, за да го предпази от студа. Детето е уплашено, твърди, че вижда мистериозния горски цар – злокобна фигура, която го примамва с обещания за игри, дрехи и златен калпак. Бащата обяснява виденията с игра на сенки или шума на върбите. С течение на пътуването страхът на момчето нараства, то твърди, че горският цар го докосва. Бащата, все по-обезпокоен, пришпорва коня си, но когато пристигат у дома, момчето е мъртво. Този почти готически […]
- [Архитектура на човешкия дух](https://izumen.org/%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d1%83%d1%85/): „Бруталистът“ на Брейди Корбет е безкомпромисен филм. Това се усеща още в първите минути, когато клаустрофобията на задушаващите корабни помещения събужда спомена за влаковете, отправили се към крематориумите, а еуфорията от „обетованата земя“ заслепява погледа и сякаш никой не забелязва, че Статуята на свободата е с главата надолу. Филм, който се движи срещу пенливото течение на всичко, което днес смятаме за норма в седмото изкуство. Безупречният му формализъм го слага в една категория с „Ще се лее кръв“ и „Учителят“ на Пол Томас Андерсън, както и с по-скорошния „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър. Разработван седем години, с времетраене от […]
- [Шегата е за наша сметка](https://izumen.org/%d1%88%d0%b5%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%b0/): Към края на „Жокера: Лудост за двама“ има сцена, в която Артър Флек, героят на Хоакин Финикс, признава в съда, че Жокера никога не е съществувал. Голяма част от публиката в съдебната зала, съставена от почитатели на анархистичния герой, става и си излиза. Колко подходящо и почти пророчески точно, предвид масовите реакции в интернет – клипчета на разочаровани зрители, негативни ревюта и в крайна сметка сигурен финансов провал за една озадачаваща продукция. Режисьорът Тод Филипс изглежда подготвен за съпротивата и това събужда някои въпроси. Наистина ли филмът е толкова художествено прогнил, че да бъде отхвърлен незабавно? След събитията в „Жокера“ Артър Флек е въдворен […]
- [Книга на страховете](https://izumen.org/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5/): Седем години, откакто бе изгубил детето си във вълните на Сиракуза. Седем години, откакто не се бе завръщал в къщата без прозорци, в която облаците се надпреварваха да го утешават, докато лежеше и слушаше вятъра. Не съществуваше по-спокойно море, нито по-тих град до това море, който непрестанно да го уверява, че е на негова страна. Това море, което отне детето му преди седем години, да е на негова страна? Възможно ли бе въпреки безразличната природа на явленията да постигнат съгласие в смъртта? По солта, пропита във въздуха, той усети, че е дошъл на правилното място. Събра вещите си и слезе […]
- [Котки, върколаци, пчели и кози](https://izumen.org/%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%ba%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%b8-%d0%bf%d1%87%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b7%d0%b8/): „Слуховият рог“, Леонора Карингтън, превод от английски Гергана Гълъбова, издателство „Колибри“, 2024 г. Леонора Карингтън (1917–2011) е изключителна художничка, свързвана със сюрреалистичното движение. Неповторимият ѝ стил се характеризира с причудливи и мистични образи на митологични създания, животни и алхимични символи, съчетани с магия и фолклор. Вдъхновена от лични преживявания, психоанализа и интерес към окултното, тя често комбинира сънувано и реално във визия с дълбок поглед към човешкото подсъзнание. Характерният ѝ стил съчетава митология и въображение и прави изкуството ѝ необичайно и завладяващо. Близка по стил до Ремедиос Варо, с която изучават алхимия, кабала и мистични текстове на маите, Карингтън е […]
- [Да разказваш заради самото разказване](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d1%88-%d0%b7%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bd/): „Сговор на глупци“, Джон Кенеди Тул, превод от английски Вениамин Младенов, корица Емил Марков, издателство „Лист“, 2024 г.  За новото издание на „Сговор на глупци“ научих случайно от посетител в книжарницата, който дочух да казва наполовина на себе си, наполовина на всички останали: „Гледай, какво нещо, човекът се самоубил, а след 11 години му присъдили Пулицър“. Питам се днес, след като прочетох романа, дали Джон Кенеди Тул щеше да бъде така уважаван и обичан, ако не бяха трагичните обстоятелства около преждевременната му смърт и трогателното упорство на майка му да убеди издателите, че си имат работа с гений. Когато някоя книга се продава […]
- [Светлината на човешкото тяло](https://izumen.org/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%82%d1%8f%d0%bb%d0%be/): „Зона на интерес“, САЩ, Великобритания, Полша, 2023 г. , реж. Джонатан Глейзър. Участват Сандра Хюлер, Кристиан Фридел, Макс Бек и др. Терминът „Зона на интерес“ (от немски Interessengebiet) се отнася до региона около Аушвиц, отделен за администрацията на лагера, създаден върху конфискувана земя от 40 кв. км, където патрулират редовно SS и местната полиция с цел придобиване на финансови облаги и намаляване на контакта между затворниците и полското население. Отнася се и до прикритите човешки подбуди, излезли наяве на фона на едно от най-големите зверства в историята. С това се занимават едноименният роман на Мартин Еймис, както и новият филм на […]
- [Меланхолично око за детайлите](https://izumen.org/%d0%bc%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%be%d0%ba%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5/): „Детайлите“, Ия Йенберг, превод от шведски Стела Джелепова, издателство Orange Books, 2023 г. Размишлявайки върху съдбата на есето в днешно време, Джонатан Франзен споменава Карл Уве Кнаусгор и Рейчъл Къск като едни от най-влиятелните автори през последните години и критично отбелязва, че себеосъзнатата им изповедност пасва отлично във времена, в които въображението и изобретателното влизане в чужди обувки се считат за културно присвояване, един вид колониализъм. Остарелите измишльотини на романистите от предишните векове дават път на автобиографията – единствения автентичен и политически коректен начин да създаваш наратив в днешно време. Шведската писателка Ия Йенберг влиза в същата категория. „Детайлите“ е пета […]
- [Изобретяването на книгите в античния свят](https://izumen.org/%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b5%d1%82%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f/): „Безкраят в стрък тръстика“, Ирене Вайехо, превод от испански Десислава Антова и Захари Омайников, издателство „Колибри“, 2023 г.  Конници препускат от далечни земи към Древна Гърция. Приличат на завоеватели, но тяхната цел не са физическите места, а един невидим свят. С този образ, подобно на исторически роман, започва великолепното изследване на Ирене Вайехо, посветено на изобретяването на книгите в античния свят. Изпратени от Птолемей в Александрия, тези войнолюбиви мъже са натоварени с особена задача – да открият всички книги на света и да ги донесат в първата световна библиотека. По земя и море, с дипломация или кръвопролития, тяхната задача е […]
- [За вътрешното страдание](https://izumen.org/%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5/): „Употреба на човека“, Александър Тишма, превод от сръбски Русанка Ляпова, издателство „Аквариус“, 2023 г. Границата между живота и смъртта е толкова тънка и е толкова лесно да я прекрачиш. „Употреба на човека“ (1976) е изтощителна книга за човешкото страдание. Макар да се развива предимно в Нови Сад, Югославия, преди, по време и след Втората световна война, тя е колкото за външното, толкова и за вътрешното страдание. Би било подвеждащо да я определим като военен роман, защото в нея отсъстват престрелки, окопи или героични подвизи. Войната присъства, но основните сблъсъци са в сърцето и ума. Александър Тишма безпристрастно проследява десет години […]
- [Страстен читател на плажа](https://izumen.org/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%b6%d0%b0/): „Трудни любови“, Итало Калвино, превод от италиански Сава Славчев, издателство „Колибри“, 2023 г. Един от приносите на италианските писатели в литературата е фината лекота на въображението, което ни отстранява от злободневието и внушава съмнението, че светът може да бъде друг. От Джакомо Леопарди насам средиземноморската им чувствителност, комбинирана с необузданата, почти юношеска мечтателност, създават книги, в които душата най-после се чувства свободна. Мъдрост, тъга, ирония и в крайна сметка добродушно повдигане на раменете се открояват почти навсякъде – от Луиджи Пирандело, през Джани Родари до Умберто Еко. Двамата, които най-въздействащо улавят това отделяне от оковите на реализма през XX век, […]
- [Как да познаем коя картина е добра?](https://izumen.org/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d0%ba%d0%be%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0/): „Синята брада“, Кърт Вонегът, превод Веселин Лаптев, художник на корицата Милена Вълнарова, издателство „Кръг“, 2022 г. Позабравеният роман „Синята брада“ на Кърт Вонегът излиза малко преди стогодишнината от рождението на индианаполския трафалмадорец, която честваме на 11 ноември 2022 г. От издателство „Кръг“ се погрижиха подобаващо знаковите му произведения да се появят с твърда корица и за пореден път да стигнат до ново поколение читатели. Би било неточно сюжетът на „Синята брада“ да се определи като „базиран“ на едноименната френска приказка, тъй като единствено в няколко момента романът припознава тази връзка през думите на героите си. Преразказана от Шарл Перо и […]
- [Последният роман на Мишел Уелбек](https://izumen.org/%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%88%d0%b5%d0%bb-%d1%83%d0%b5%d0%bb%d0%b1%d0%b5%d0%ba/): „Унищожение“, Мишел Уелбек, превод от френски Александра Велева, издателство „Факел експрес“, 2022 г. „Унищожение“ най-вероятно ще бъде последният роман за Мишел Уелбек, l’enfant terrible на френската литература, който в благодарностите на последните страници намеква, че човек трябва да усети кога е настъпило времето да се оттегли. Няма по-подходяща книга от настоящата, която в 700 страници разгръща мъдро примирение със смъртта, тихо сбогуване със сянката на онова, което не можем да променим. Годината е 2027, задават се президентски избори, които ще бъдат спечелени с малка преднина от неназования по име Еманюел Макрон. Главният герой Пол Резон е съветник на министъра на икономиката Брюно […]
- [Спасената невинност на Холивуд](https://izumen.org/%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d1%83%d0%b4/): „Имало едно време в Холивуд“, Куентин Тарантино, превод от английски Борислав Стефанов, издателство „Кръг“, 2022 г. „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино е приказка, сън за едно изгубено време, в което кадилакът на американската мечта завива по черния път на циничното подозрение, че герои не съществуват. Затова и фигури като Чарлс Менсън и Тед Бънди предстои да върлуват през следващото десетилетие. Точно затова Тарантино ситуира действието на филма и настоящата новелизация в 1969 г. – епоха, в която хипарската наивност все още не се е разбила като вълна (по Хънтър Томпсън), каубоите бродят по снимачните площадки, а Шарън […]
- [Магията си е отишла](https://izumen.org/%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%88%d0%bb%d0%b0/): „Островът на Бергман“, режисьор и сценарист Миа Хансен-Льове, оператор Дени Леноар, Франция–Белгия–Швеция–Германия–Мексико–Бразилия, 2021 г. Обветрено, каменисто и сухо място е остров Форьо, кара те да се загърнеш, да се свиеш в ъгъла с някоя книга, докато наблюдаваш морето и мислиш за миналото, за любовта, която си изпуснал, за илюзиите, които пречат да бъдеш там, където си. Същевременно е спокойна и уединена територия, населена с добри хора, пристигнали от различни краища на света от любов към киното. Такъв е островът на Бергман, който Миа Хансен-Льове ни представя в англоезичния си дебют.  Крис (Вики Крипс) и Тони (Тим Рот) са двойка сценаристи, […]
- [Господин Паломар и Итало Калвино](https://izumen.org/%d0%b3%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%80-%d0%b8-%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%be/): „Паломар“, Итало Калвино, превод от италиански Божан Христов, издателство „Колибри“, 2022 г. „Най-великият писател на моето време“ – така Гор Видал определя Итало Калвино в интервю след смъртта му и го поставя над монолитни класици като Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър. Въпреки че никога не достига тяхната популярност, преждевременната му загуба през 1985 г. е опустошителна не само за италианската литература. Въпросът „Кога ще се появи следващият?“ навява единствено усещане за непреодолима тъга. Калвино и до днес остава писател за други писатели, интелектуален двигател за кръг ценители, който подобно на Борхес държи широко отворени вратите към науката, високата литература и […]
- [Безмилостна проза](https://izumen.org/%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%be%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%b0/): „Джони грабна пушката“, Долтън Тръмбо, издателство „Сиела“, 2022 г. Войник лежи на болнично легло, лишен от крайниците си и всички сетива, с изключение на осезанието; това е най-живият мъртвец и най-мъртвият жив на света. Това е Джо Бонам – главният герой от антивоенния роман на Долтън Тръмбо „Джони грабна пушката“, който се появява своевременно с ново издание, за да ни напомни, че войната е ад и че всеки, който мисли другояче, е глупак. Излязъл по ирония на съдбата през 1939 г., това е последният американски роман за Първата световна война, писан с надеждата, че човечеството ще си вземе поука от […]
- [Портрет на времето и мястото](https://izumen.org/%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d0%bc%d1%8f%d1%81%d1%82%d0%be%d1%82%d0%be/): „Заеко, бягай“, Джон Ъпдайк, превод от английски Юлиана Касабова, художник Дамян Дамянов, издателство „Кръг“, 2022 г. Какво би станало, ако объркан млад мъж, вдъхновен от „По пътя“ на Джак Керуак, остави семейството си и хване примамливата магистрала в търсене на великото прозрение? Възможно ли е неговото приключение да се различава от романтичния идеал за свободния скитник, лутащ се между асфалта и звездите – сред прерията на миналото, по изпълнените с многообразни персонажи влакове, автомобили и автобуси в търсене на американската мечта? Съществува ли този друг пътешественик – затвореният, хванат в капан плъх, който може единствено да се завърти в кръг? […]
- [Дървесна история](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0/): „Дървесна история“, Ричард Пауърс, превод от английски Деян Кючуков, издателство „Колибри“, 2022 г. „За какво се разказва в тази книга?“ – пита някой. „За дървета“ – отговарям. Деликатна и мъдра е „Дървесна история“ на Ричард Пауърс, спечелила му Пулицър за художествена литература през 2019 г. Не книга, а спомен, любовно писмо, предупреждение, жив организъм. Историята се усуква около дузина герои, но коренът ѝ е за дърветата около тях – древни, великолепни колоси, поместили мъдростта на света под кората си. И за страха, че ги губим. Романът започва с Никълъс Хойл, който продължава семейната традиция да снима вековния кестен до къщата им. Уинстън […]
- [Книгата като кораб](https://izumen.org/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b1/): „Каталог на книгите корабокрушенци“, Едуард Уилсън-Лий, превод от английски Деян Кючуков, издателство „Колибри“, 2022 г. Маниакална обсесия в преследването на нови хоризонти завладява Европа в началото на XVI век, след като през 1492 г. Христофор Колумб достига Бахамите и променя завинаги представите на европейците за размерите на Земята. Добре познати са героите от тази епоха – Христофор Колумб, Вашку да Гама, Фернандо Магелан и Америго Веспучи, които в днешно време се преразглеждат като агресивни колониални пионки, станали инструмент за експлоатацията на автохтонно население, погрешно именувано „индианци“. Но съвременните млади хора може би грешат, когато едностранчиво акцентират на неоспоримо присъстващите империализъм, […]
- [Сюжетите са навсякъде](https://izumen.org/%d1%81%d1%8e%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5/): „Личните бележници на Антон Чехов“, превод от руски Денис Коробко, издателство „Кръг“, 2021 г. Водените в продължение на 14 години бележници на Чехов са съставени от кратки мисли, афоризми, идеи за разкази и пиеси, както и от съвсем прозаични наблюдения върху всекидневието на хората около него. Издадени за първи път на руски в пълния си вид през 1927 г., те са от голямо значение за подготовката за писане и в допълнение към писмата на Чехов от сборника „За писането“, издаден от „Лист“ през 2019 г., обогатяват познанието ни за методиката на най-големия руски драматург. Младите български писатели, устремили се по […]
- [Внимавай на какъв се правиш](https://izumen.org/%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d0%b2-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%88/): „Майка нощ“, Кърт Вонегът, превод Владимир Германов, корица Милена Вълнарова, издателство „Кръг“, 2021 г. Хубаво е, че от издателство „Кръг“ пуснаха в тираж ранните произведения на Кърт Вонегът. Авторът им би оценил това, тъй като за него, както споделя сам в интервю, е важно да се знае, че световноизвестният му роман „Кланица 5“ не е книга, писана във вакуум, родена от божествено вдъхновение или единствено от кошмарите в Дрезден. „Майка нощ“ е фрагмент от дългия път преди успеха, от години всекидневно бедствие, болка и рутина без обещания за успех, в които мерната единица винаги е оставала истината. „Майка нощ“ е […]
- [Да избягаш от племето](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d1%8f%d0%b3%d0%b0%d1%88-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be/): „Зовът на племето“, Марио Варгас Льоса, превод от испански Катя Диманова, издателство „Колибри“, 2021 г. Марио Варгас Льоса винаги е бил ангажиран с настоящето писател, който търси отговори в миналото. Книгата му с есета „Цивилизация на зрелището“ бе реакция срещу духа на времето – плитък, развратен и пошъл, докато настоящата – „Зовът на племето“, е отговор на крайните политически идеологии, които отново надигат глава. Ако в първия сборник ставаше въпрос за липсата на култура в съвременния пейзаж, то тук мерникът е вдигнат срещу липсата на свободна мисъл и равновесие в дебата между ляво и дясно. Една своеобразна защита на либерализма, […]
- [„Затворнико, излез от своята тъмница“](https://izumen.org/%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%b5%d0%b7-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b0/): „Коларят на Смъртта“, Селма Лагерльоф, превод от шведски език Меглена Боденска, издателство „Лист“, 2021 г. Един от любимите филми на Ингмар Бергман е именно адаптацията от 1921 г. по „Коларят на Смъртта“ на Селма Лагерльоф, която пък е първата жена, носител на Нобелова награда за литература. Две бързи причини за любопитство към новото издание на романа, за първи път в превод от оригиналния шведски език, дело на Меглена Боденска, с обстоен текст в края на книгата, който запознава българския читател с богатата история и наследство на романа. „Коларят на Смъртта“ е донякъде готическа, донякъде философска притча за мъж, решил да срути устоите […]
- [Да не съжаляваме Винсент ван Гог](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d0%b3%d0%be%d0%b3/): „Завинаги твой, Винсент“. Писмата на Винсент ван Гог до брат му Тео, превод Никола Георгиев, оформление Весела Карапетрова, издателство „Кръг“, 2021 г. Спомням си как по време на прожекция на последния филм за Винсент ван Гог „Пред портите на вечността“ касиерката попита жена, която излезе за малко навън, как ѝ се струва видяното. Отговорът беше: „Страхотен е, тъкмо ще си отреже ухото!“. Реакция, която напълно пасва на продължителното синтезиране на голям творец до лесно разпознаваемото клише на изстрадал, на умилителен образ с безброй комерсиални продукти – от чаши и часовници до бански със звездно небе. Неизбежно за всеки достигнал такава […]
- [Тралфамадорски игри на зарове](https://izumen.org/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bb%d1%84%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%be%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b5/): „Сирените от Титан“, Кърт Вонегът, превод от английски Владимир Германов, издателство „Кръг“, 2021 г. Добър ориентир за качеството на книгите на Кърт Вонегът са оценките на самия автор. За щастие „Сирените от Титан“ получава отличен, така че смело напред! „Сирените“ е вторият роман за Вонегът (1959 г.) след „Механично пиано“, който наскоро бе преиздаден от „Кръг“, и първото произведение, в което се споменава планетата Тралфамадор – основна локация и причина за много от абсурдните ситуации в следващите книги, включително и в „Кланица 5“. Освен всичко друго, романът е любим на Дъглас Адамс и основно вдъхновение за „Пътеводител на галактическия стопаджия“. […]
- [Автобиография на едно „нищожество“](https://izumen.org/%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%be%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/): „Само да вметна“, Уди Алън, превод от английски Василена Мирчева, Мартин Петров, издателство „Кръг“, 2021 г. „Само да вметна“ е първата автобиография на Уди Алън, която въпреки предизвикателствата с разпространението си в Америка от месец е достъпна в чудесно оформление на българския пазар. Предвидено е мемоарът да излезе в САЩ под логото на издателство „Ашéт“ (Hachette), което в последния момент се отдръпва заради движението Me Too и подновените обвинения срещу режисьора. Решението му е силно критикувано от мнозина и определяно, включително и от Стивън Кинг, като приближаване към цензура, която може да достигне опасни размери. Автобиографията на Алън е като самия него – забавна, […]
- [Омагьосан кръг](https://izumen.org/%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d1%8c%d0%be%d1%81%d0%b0%d0%bd-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b3/): Антъни Бърджес, „Непокорното семе“, превод от английски Надежда Розова, издателство „Сиела“, 2021 г. В една година с „Портокал с часовников механизъм“ (1962 г.) в Англия излиза още една книга на Антъни Бърджес. Антиутопия, в която обществото губи либералните си ценности, минава през канибализъм, хипарска любов и фиктивни военни конфликти, преди отново да се завърне в изходна точка. В романа „Непокорното семе“, който сега излиза за първи път на български, Бърджес коментира безумията във Виетнам, разисква възможно ли е да се излезе от омагьосания кръг, съществува ли свободна воля и на какъв бунт е способен човек, осъзнал незначителната си роля в […]
- [Спокойно, нищо няма да бъде наред](https://izumen.org/%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%be-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b4/): „Идва събота“, Лусия Бърлин, превод Василена Мирчева, издателство „Кръг“, 2021 г. Сборникът „Идва събота“ на Лусия Бърлин започва с висок, стар индианец в перално помещение в Ню Йорк. Въпросният разказ – „Пералнята на Ейнджъл“, е добра заявка за това, което предстои в следващите 420 страници, населени с герои, които съществуват в периферията на обществото, незабележими прашинки, разхвърлени в мръсния въздух на големия град или из запустели региони, в които времето е спряло. Талантът на Бърлин се изразява в това, че не спестява на читателя истината. Да определим това като „суров“ поглед би било нечестно. Макар да не обръща гръб на […]
- [Два романа от Оруел](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b2%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%be%d1%80%d1%83%d0%b5%d0%bb/): „Не оставяй аспидистрата да увехне“, „Глътка въздух“, Джордж Оруел, превод Юрий Лучев, издателство „Кръг“, художник на кориците Дамян Дамянов, 2021 г. Сред невдъхновеното масово преиздаване на „1984“ поради изтичането на авторските права в издателство „Кръг“ са взели по-интересно решение. В началото на годината под логото им на български излязоха два ранни романа на Оруел, единият от които – „Не оставяй аспидистрата да увехне“, е слабо познат у нас, докато другият – „Глътка въздух“, присъства на пазара под малко по-различното заглавие „Още въздух“ (и двата в преводите от 90-те години на Юрий Лучев). Романите са отлично запознанство с Оруел преди началото […]
- [Магическият реализъм на Хуан Рулфо](https://izumen.org/%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d1%83%d0%b0%d0%bd-%d1%80%d1%83%d0%bb%d1%84%d0%be/): „Златният петел и други истории“, Хуан Рулфо, превод от испански Румен Стоянов, изд. „Лъчезар Минчев” Историите за беден човек, който забогатява и изгубва себе си, често оформени като притча, са силни предупредителни знаци, които напомнят за пукнатините в човешкия характер. Всяка култура ги пресъздава според собствените си символи. Ако гражданинът Кейн на Орсън Уелс например бе живял в Мексико преди 100 години, нямаше да бъде вестникарски магнат. Не е трудно да си представим сходен разказ за селски глашатай, който се сдобива с ранен петел, за който започва да се грижи. Петелът оздравява и беднякът печели всеки бой. След това всичко […]
- [Среща със себе си](https://izumen.org/%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8/): В „Материалният живот“ на Маргьорит Дюрас се чуват гласовете на две жени – на Дюрас като политически активист, плътно в защита на правата на жените, и на Дюрас, която се взира интимно в личния си живот. Понякога тези две жени са в синхрон, като сестри възстановяват годините от изгубеното минало, понякога си противоречат. Особена книга е „Материалният живот“, между автобиографичното и есеистиката, в нея няма филтри за истината. Това привлича и самата Дюрас, както споделя в един от текстовете, че търси лична среща между себе си и читателите, свободно оголване на всичко, което се върти в главата ѝ. Спомних си за […]
- [Хаос от светлина и мрак](https://izumen.org/%d1%85%d0%b0%d0%be%d1%81-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%ba/): „Манфред“, Джордж Гордън Байрон, превод от английски Александър Шурбанов, издателство „Жанет 45“, 2020 г. Кой е Манфред? Самотен благородник, измъчван от смъртта на покойната си любима, самоотлъчил се високо в Алпите да призовава седем духа с надежда за опрощение. Мъж, който никого не обича и в нищо не вярва. Философията за него е „дума от схоластичния жаргон“, ни молитва, ни пост биха утешили „черното отчаяние“, което го обгръща. Остарял преждевременно, забулен в мъгливата си крепост, Манфред очаква края. Но за да бъдат нещата още по-мрачни, смъртта му е отказана. За сметка на това в замъка пристига абатът на свети Мавриций […]
- [Свидетелства за една епидемия](https://izumen.org/%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%8f/): „Дневник на чумавата година“, Даниел Дефо, превод от английски Васил Атанасов, изд. „Апостроф“, 2020 г. През лятото на 1665 г. жителите на Лондон имат всички основания да вярват, че Божието наказание за греховете им наближава. Слухове, че чумата, опустошила Европа преди три века, се е появила в една от енориите извън градските стени, хвърлят набожното население в смут. Известно време болестта се появява, след което изчезва за няколко месеца, докато изведнъж не избухва в самия Лондон, превръщайки се в последната епидемия в столицата с толкова опустошителни размери. Днес продължава да се спори доколко тази чума е близка до съвременните щамове. […]
- [Буреносно писане](https://izumen.org/%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b5/): „Микроскрипти“, Роберт Валзер, превод Мария Добревска, изд. „КХ -Критика и хуманизъм“, 2020 г. Какво е микроскрипт? Текст, написан в микроскопичен размер върху подръчни материали – пощенски пликове, подложки за бира, визитни картички. Тези едномилиметрови букви дълго време са се смятали за плод на бръщолевенето на луд. Техният автор Роберт Валзер все пак прекарва последните години от живота си в санаториум за душевно болни. Оказва се обаче години по-късно, че това са текстове, написани с неповторимия почерк на този „майстор на най-прелестната, най-грациозна проза на своето време“ по думите на Роберт Музил. В провокативно издание от „Критика и хуманизъм“ и в […]
- [Пожар, който догаря](https://izumen.org/%d0%bf%d0%be%d0%b6%d0%b0%d1%80-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%8f/): „Пътувания из Украйна и Русия“, Йозеф Рот, превод от немски Ана Димова, изд. „Аквариус“, 2020 г. В книгата на Йозеф Рот човек на всяка страница може да подчертава. В случай че има навика да използва молив, читателят ще започне да отбелязва живи описания и прозорливи коментари за идеологическите облаци, надвиснали над една обширна страна, несъбудила се още от съня на революцията. Малката книга „Пътувания из Украйна и Русия“ (152 стр.) е енциклопедия, портрет, пътепис, артефакт от времето си, есеистично и художествено постижение, което, освен че информира, преди всичко вълнува. Като кореспондент на реномирания „Франкфуртер Цайтунг“, през 1927 г. Рот пътува […]
- [Доживотен спътник](https://izumen.org/%d0%b4%d0%be%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%bf%d1%8a%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba/): „Майстора и Маргарита“, Михаил Булгаков, превод от руски Лиляна Минкова, издателство „Кръг“, 2020 г. Какво би станало, ако дяволът се разходи по улиците на модерен град, за да добие представа от мислите и нравите на съвременния човек, който нито в Бог е избрал да вярва, нито в Лукавия? Отговор на този въпрос и много други Михаил Булгаков разгръща в монолитния си роман „Майстора и Маргарита“, съхранен благодарение на усърдието и добрината на мнозина през годините на изпитания, тоест след неговото написване. Ръкописът оцелява (буквално) от огъня в сталинистка Русия и възкръсва, за да полети като живо свидетелство за идните поколения. […]
- [Неподправената истина](https://izumen.org/%d0%bd%d0%b5%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0/): Нова доза душевен ексхибиционизъм от Норвегия получаваме в „Срещу природата“ на Томас Еспедал. През 2009 г. Карл Уве Кнаусгор проправи пътя с „Моята лична борба“ и световната литература постепенно обърна внимание на по-възрастния му сънародник Еспедал, проектирал подобна поредица, в която автобиография и фикция се преплитат в преследване на неподправената истина. И ако това не е достатъчна връзка между двамата, героят в настоящия роман чете книгите на Кнаусгор и коментира с любовницата си: „Как смее, невероятно е. Та той се саморазрушава“. „Срещу природата“ е втора част от изповедните дневници на Еспедал. Първата излезе у нас през 2016 г. под заглавието […]
- [Животът на Дейвид Линч](https://izumen.org/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d0%b2%d0%b8%d0%b4-%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d1%87/): Време бе Дейвид Линч да хване голямата риба и да подреди живота си в една книга. Действително няма по-подходящ момент от късния сезон на живота, особено като се има предвид, че миналата година Линч получи почетен Оскар за изключителния си принос към киното. С помощта на критичката и журналистка Кристин Маккена „Кът за мечти“ е факт. Книга, която почитателите на американския сюрреалист чакаха търпеливо, тъй като „Да уловиш голямата риба“ (в превод на български – „Колибри“) бе незадоволително лично въведение в трансцеденталната медитация и формирането на идеи и в своите стотина страници се въртеше около няколко простички истини.  „Кът за мечти“ е […]
- [Хенри Бек в България](https://izumen.org/%d1%85%d0%b5%d0%bd%d1%80%d0%b8-%d0%b1%d0%b5%d0%ba-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/): „Книгата на Бек“, Джон Ъпдайк, превод от английски Йордан Костурков, издателство „Кръг“, 2020 г. Неопределена комбинация от роман, сборник с разкази и пътепис. Така определят критиците „Книгата на Бек“ на Джон Ъпдайк – автор, ангажирал голяма част от кариерата си със семейните несполуки в американските предградия от средата на миналия век. Героят му, писателят Бек (който ще се появи в още два сборника), е очевидно алтер его на самия автор след пътуване на Ъпдайк като посланик на изкуството в Източния блок през 60-те. По-интересна е именно тази първа част на книгата, в която той описва пътуването си през Русия, Кавказ, […]
- [Смел полет към красивото](https://izumen.org/%d1%81%d0%bc%d0%b5%d0%bb-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/): Джеймс Джойс, „Портрет на художника като млад“, превод Николай Б. Попов, издателство „Лист“, 2020 г. Най-сетне имаме самостоятелно издание на най-значимия Bildungsroman в англоезичната литература – „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) на знаменития Джеймс Джойс. Книгата е основополагаща и отгласи от героя ѝ Стивън Дедалус могат да се доловят в целия жанр след това, включително и в Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. За разлика от по-късния роман на Джойс „Одисей“, който обхваща период от един-единствен ден, „Портретът“ побира цели двайсет години от живота на героя си – от неговото физическо рождение до юношеското […]
- [Красива и жестока](https://izumen.org/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%b0/): Красива и същевременно жестока е книгата на Юкио Мишима „Морякът, комуто морето обърна гръб“ (1963), която се появява едва сега на български, до голяма степен поради негласната забрана в социалистическа България да се издава японският писател, известен с афинитета си към еротизма и смъртта. Този най-популярен може би роман на Мишима достига до родния читател благодарение на упорития труд на изключителната Дора Барова. Първите три глави са сред последната работа на преводачката, която си отиде от този свят преди две години, останалото е довършено от дъщеря ѝ, Пана Барова-Озджан. Заглавието от японски е почти непреводимо, както се уточнява в предговора. […]
- [Любовта към свободата](https://izumen.org/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/): „Приключенията на Уесли Джаксън“, Уилям Сароян, превод от английски Лидия Шведова, издателство „Лабиринт“, 2020 г. Макар и непозволен ход, сравняването на биографията на един автор с думите, които е написал, понякога е неизбежно. А един бърз паралел между ранното творчество на Уилям Сароян и последвалия житейски път е достатъчен, за да се усети меланхолията от щетите, които животът понякога причинява на големите романтици. Оптимизмът, с който героите в книгите му държат енергични монолози за това как трябва човек да живее и да люби с цяло сърце, да се бори срещу страхливците и мерзавците и винаги да се стреми към светлина […]
- [Тялото. Наръчник за употреба](https://izumen.org/%d1%82%d1%8f%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-%d1%83%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b0/): „Тялото. Наръчник за употреба“, Бил Брайсън, изд. „Сиела“, превод от английски Анна Карабинска-Ганева, 2020 г. Едва ли има по-подходяща новоизлязла книга за настоящото извънредно положение от „Тялото. Наръчник за употреба“ („Сиела“)на Бил Брайсън. Времената на пандемии и загриженост за личното здраве сякаш са най-подходящи за обогатяването на общата култура относно функциите на телата ни и моментите, когато нещата се объркват. Появява се, така да се каже, нова мотивация за учене. За по-любопитните читатели, които страхът не е парализирал или обезверил съвсем, почивката е благовремие, в което да се опреснят някои позабравени уроци от часовете по биология и да се събуди […]
- [Скрит живот](https://izumen.org/%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82/): „От долината човек вижда нещата големи, а от върха – дребни.“Гилбърт Честъртън През XVIII век философът Джордж Бъркли поставя въпрос – дали когато едно дърво падне и наоколо няма кой да го чуе, то ще произведе звук. Този мисловен експеримент продължава да бъде плодотворна почва за изобилие от художествени произведения, тъй като предлага фундаментална драматична основа, пропита от моралния проблем дали добрите дела имат смисъл, когато от техните последствия на пръв поглед полза за обществото няма никаква. Просторният, чист и великолепно заснет нов филм на Терънс Малик „Скрит живот“ (A Hidden Life, 2019) засяга същия въпрос и е силно свидетелство срещу моралния релативизъм. Филм, […]
- [Преди Луис и Толкин](https://izumen.org/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%bb%d1%83%d0%b8%d1%81-%d0%b8-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%b8%d0%bd/): Звучи подозрително, когато някое издателство гръмко помести надпис на предната корица на нова книга, че произведението е първоизточник, от който черпят други, далеч по-добре познати заглавия. В случая с „Принцесата и гоблинът“ на Джордж Макдоналд сравненията не са подмолен маркетингов трик, а самата истина. Книгата действително е основно вдъхновение за двама от най-популярните писатели за юноши през XX в. – Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис. По страниците, писани от Макдоналд през 1872 г., ясно могат да бъдат чути кънтящите звуци от мините на Мория, гъмжащи с опасни орки и гоблини, както и хлиповете на заслужаващи съжаление създания […]
- [Сам в собствената си гора](https://izumen.org/%d1%81%d0%b0%d0%bc-%d0%b2-%d1%81%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0/): „Тайната на Старата гора“, Дино Будзати, превод от италиански Нева Мичева, илюстрации Кирил Златков, издателство „Лист“, 2019 г. Вълшебна и дълбоко човешка е „Тайната на Старата гора“ на Дино Будзати – история за меланхоличен полковник, който опитва да се отърве от племенника си и да изсече гората, получена в наследство. Това обаче няма да се случи просто така, защото наоколо бродят горски духове, своенравни ветрове, три парцаливи кошмара, говорещи птици и една морално непоклатима сянка. Книгата излиза в Италия през 1935 г. и е вторият роман на италианския писател. Вече може да бъде намерена и у нас под логото на […]
- [Меланхолични истини](https://izumen.org/%d0%bc%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b8/): „Зима“, Али Смит, превод от английски Паулина Мичева, издателство „Лист“, 2019 г. „Зима“ на шотландската писателка Али Смит е втората част от тетралогия, оформена около сезоните в годината. „Есен“ вече излезе у нас, отново под логото на издателство „Лист“. Смит е сред най-прочутите и четени автори в родината си и често е спрягана като бъдеща кандидатка за Нобелова награда. „Зима“ получи положителни оценки от критиката, Джеймс Ууд от „Ню Йоркър“ определи книгата като „политически наситена и разкошно игрива“. Романът със сигурност има амбицията за актуалност, за улавяне на всеобщата мисловна и културна стагнация, която витае във Великобритания през последните години. […]
- [Живял ли е той?](https://izumen.org/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d1%8f%d0%bb-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%b9/): „Някой си господин Пекелни“, Франсоа-Анри Дезерабл, превод от френски Галина Меламед, издателство „Аквариус“, 2019 г. Какво би станало, ако някой се наеме да проследи съдбата на второстепенен или бегло споменат литературен герой? Живял ли е той действително, или е плод на художественото въображение на автора? Кой от двата варианта би бил по-задоволителен и в крайна сметка, има ли значение? Към всички тези въпроси насочва Франсоа-Анри Дезерабл в документалния си роман „Някой си господин Пекелни“, който търси истината около тайнствения Пекелни, за кратко преминал по страниците на автобиографичната книга „Обещанието на зората“ на Ромен Гари. В ролята на литературен детектив се […]
- [Да сковеш миналото, за да се спасиш](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%88/): Издателство „Нике“ продължават успешно и неустрашимо да преиздават обичани произведения на Йордан Радичков, чието рождение бе отбелязано съвсем наскоро (24 октомври). Ред дойде и на великолепния „Ноев ковчег“ (1987 г.) – последния роман за българския писател с най-необуздано и човеколюбиво въображение. Книгата е украсена с чудесни илюстрации от Ива Димитрова и този път е оформена с твърди корици – както подобава на един плавателен съд, а това действително е плавателен съд, който устоява на бурите на времето. Фрагментиран, романът напомня на сборник с разкази, обковани в случая с темата за Ноевия ковчег, с опита за събиране на най-основното, на фундаменталното […]
- [Застрашеният Борхес](https://izumen.org/%d0%b7%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b1%d0%be%d1%80%d1%85%d0%b5%d1%81/): Хорхе Луис Борхес, „Този търпелив лабиринт от линии“, превод Анна Златкова, издателство „Колибри“, 2019 г. Като личен бележник е новото издание с избрана проза и стихове на Хорхе Луис Борхес. Обсебеният от книгите аржентински писател тук звучи уморено, покрай текстовете се чува въздишка, „горчиво-тъжна равносметка“, че всичко от живота му го насочва към цитат или книга. Борхес сам признава в едно късно интервю, че води самотен живот. Слепият мечтател насочва лодката си към последния залив без спътник, заслушан както винаги в гласовете на мъртвите. Компасът също е там, картата се мени непрекъснато, изтъкана е от неуверени спомени. Никой не подозира […]
- [Като грохот на вълни](https://izumen.org/%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b3%d1%80%d0%be%d1%85%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b8/): „Дордето сърцето се пръсне“, Дилън Томас, изд. „Жанет 45“, превод Александър Шурбанов, 2018 г. Змии, кости, червеи и мрак населяват поезията на Дилън Томас. Погълнати и преливащи един в друг образи, както е показала и Люба Халева на корицата на новото издание, тези апокалиптични картини напояват стихотворенията на уелския писател. Екстатичен, трескав, пенлив (Дилън на уелски значи „море“), боботещ като грохота на разбиващи се вълни, гласът му е споил песните на древните моряци, дочути в сънища от ранните години, със страховитите видения на Уилям Блейк. Както отбелязва поетът Робърт Лоуъл, Томас е „ослепителен тъмен писател, на когото можете да се наслаждавате, […]
- [В треволяците на паметта](https://izumen.org/%d0%b2-%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8f%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%82%d0%b0/): Като детска игра изглежда писането на Уилям Сароян, сякаш в подхвърляне на топка са създадени толкова любими американски пиеси, романи и истории в периода преди и след Втората световна война. Сега на български за първи път се появи и един от най-ранните сборници с разкази на писателя – „Лятото на красивия бял кон“, в който личи разгорялата се страст на младия автор да разкаже за детските си спомени – къде правдиво, къде като след топъл следобеден сън, от който клепките тепърва се отварят. В оригинал книгата носи заглавието My Name is Aram. Загубила се е част от нишката, която обединява разказите […]
- [Като ехо от кладенец](https://izumen.org/%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b5%d1%85%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86/): За първи път в един том у нас излиза семейната сага на Генчо Стоев, обхващаща произведенията „Цената на златото“, „Завръщане“ и „Досиетата“. Трите повести проследяват съдбата на герои от рода на Хадживраневи, като се простират във времето от Априлското въстание до началото на комунизма. Благодарение на издателство „Рива“ и усилията на Деян Енев, името на Генчо Стоев отново намира път към българския читател, за да напомни, че прецизните думи и любовта към героите са съществената сила на писателя и единствено чрез правдивото потапяне в отминала епоха съвременният читател може да направи опит за преосмисляне на миналото. „Цената на златото“ излиза през 1965 […]
- [Призрачна история](https://izumen.org/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/): В статия за Vanity Fair, посветена на „Великият Гетсби“, Кристофър Хитченс отбелязва, че времето, което ни дели от Ф. Скот Фицджералд, е двойно по-голямо от това, което разделя него от Хенри Джеймс. Пищният викториански стил на Джеймс днес изглежда твърде описателен след епохата на Изгубеното поколение и ироничните романи на постмодернистите, но в готическия шедьовър от 1898 г. „Примката на призрака“ именно усуканите изречения в съчетание с хитроумния подход към призрачните истории създават незабравимата атмосфера на класическата новела, която днес е сред най-четените произведения на американския писател. Историята е разказана посредством похвата „история в историята“. Джеймс започва със сюжетна рамка, но в края […]
- [Състоянието на нещата](https://izumen.org/%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0/): В случай че бихте могли да полетите, ще видите през прозореца на една редакция на вестник, на последния етаж, високо над шума на колите, рошавата глава на момче, което гледа облаците и се почесва с молив зад ушите. Момчето има да напише текст за състоянието на нещата, възложен му от ръководителя на стажантската програма, но момчето е някъде другаде. Оставя молива на масата, опъва се и се прозява. Топъл пролетен следобед в София, която днес му мирише като нормален европейски град – спокойно място, където хората се ръкуват и носят широкополи сламени шапки. Никога не е ходил в Европа, безинтересно […]
- [Подготовка за самотата](https://izumen.org/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/): Сам Шепърд, „Онзи в мен“, издателство „Лист“, превод Боряна Даракчиева, 2019 г. Преди смъртта си през юли 2017 г. вследствие на амиотрофична латерална склероза Сам Шепърд вече е носител на Пулицър и държи рекорда за най-много спечелени награди Оби за драматургия (цели десет). Всичко това – въпреки популярността на холивудски актьор, познат от филми като „Истински неща“ (номиниран за Оскар), „Райски дни“ и „Париж, щата Тексас“. В предпоследната му книга обаче не прозира удовлетворение. Напротив, „Онзи в мен“ е равносметка на разочарованието. Кратките фрагменти в нея проследяват мисловните подскоци на разказвача, който дълбае миналото в търсене на отговори за сегашното (сумрачно) състояние на нещата. Главите […]
- [Отговорите на Андрей Тарковски](https://izumen.org/%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b9-%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/): За Ингмар Бергман първата среща с Андрей Тарковски е чудо, описва я като влизане през врата, чиято ключалка е стояла дълго заключена. В един момент стаята е достъпна, а руският режисьор е вътре, движи се свободно, уловил живота в най-чистата му форма – като отражение, като сън. Възгледите на Тарковски за изкуството на кинематографа не са изложени никъде така ясно, както в книгата му „Уловеното време“, която излезе за първи път на български тази година от издателство „Колибри“ в превод на Владимир Игнатовски. Публикувана първо на немски език през 1986 г., тя представлява повече медитативни записки, отколкото биография или филмов учебник, […]
- [Светлосинята светлина на Радичков](https://izumen.org/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%be%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%be%d0%b2/): Йордан Радичков, „Неосветените дворове“, издателство „Нике“, 2019 г., художник София Попйорданова На въпроса защо Радичков е написал „Неосветените дворове“ по начина, по който го е направил, може да има само един отговор – защото не е могъл да измени на себе си и да го направи иначе. Затова и книгата с може би най-красивото и изящно заглавие в родната литература продължава да се преоткрива, сега и в ново издание от „Нике“. Пътеписът, по-малко пътеводен и повече предразполагащ към изгубване, открива автора си захвърлен в дивата природа на Сибир през 1963 г., учуден от непознаваемото в нея. В „Сибирски тетрадки“, които […]
- [Последната легенда](https://izumen.org/%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b0/): Преданието „Падането на Гондолин“ бележи края на една епоха, но не някоя от трите, описани във фантастичния Толкинов свят. Става въпрос за приключването на работата на 94-годишния Кристофър Толкин, посветил живота си да запази и допълни неиздадените творби на своя баща. Благодарение на този неуморен дългогодишен труд, почитателите на Средната земя се докосват до зараждането на великолепните светове, разказани в „Силмарилион“, сборниците „Недовършени предания“ и „История на Средната земя“. С обещанието за приключване на работата си, Кристофър Толкин представя на читателите последното предание, което баща му е вярвал, че съдържа потенциала да бъде самостоятелно произведение – „Падането на Гондолин“. Разказана […]
- [От заблуда до прозрение](https://izumen.org/%d0%be%d1%82-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%b0-%d0%b4%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b7%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/): В повестта на Лев Толстой „Кройцерова соната“ няколко души пътуват в купе на влак и обсъждат въпроса за същността на любовта. Откриват утеха в брачния съюз, възхваляват доверието, което бавно се изгражда между двама души, но подобно на древногръцкия диалог „Пир“ на Платон проникновените думи са запазени за накрая, когато мълчаливият, по-възрастен мъж, седнал до прозореца, започва невротично описание на сцени от собствения си трагичен живот. Името на непознатия е Позднишев – човек, неотличим от своята среда, порочен в рамките на приемливото, който по нещастно стечение на обстоятелствата… се влюбва. Бурната връзка е изпълнена със скандали, а след раждането на […]
- [Битката на Самсон](https://izumen.org/%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d1%81%d0%be%d0%bd/): Джон Милтън, „Самсон агонистът“, ИК „Жанет 45“, 2018 г., превод Александър Шурбанов, оформление Кирил Златков В края на земния си път Джон Милтън е изпитал достатъчно разочарования в личния и професионалния живот, за да избере за герой на своята последна поема Самсон – завързания и укротен силен мъж от Книга Съдии в Библията, предаден от жена, потънал в съжаление, но въпреки това получил своя последен шанс да въздаде справедливост. Именно справедливост търси и заклетият републиканец Милтън, когато служи като секретар на Кромуел. Одобрил и писал в защита на екзекуцията на Чарлз I, английският поет днес е считан за един от […]
- [Коя е Уила Катър?](https://izumen.org/%d0%ba%d0%be%d1%8f-%d0%b5-%d1%83%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d1%8a%d1%80/): Уила Катър, „Жeна без път“, превод от английски Надежда Розова, издателство „Кръг“, 2018 г. Уилям Фокнър включва Уила Катър (1873–1947) сред петте най-велики романисти на Америка. У нас, за съжаление, родената във Вирджиния авторка не е добре позната. Оставила името си зад дванайсет романа, няколко сборника с разкази, есета и множество стихотворения, Катър оказва силно влияние върху развитието на модерния роман. През 1923 г. печели „Пулицър“ за „Един от нас“ – история, чието действие се развива след пограничните войни в западните щати. На български до момента е излизала единствено книгата ѝ „Моят смъртен враг“ (изд. „Сиела“, 2010 г.) „Жена без […]
- [„Този север стресна душата ми“](https://izumen.org/%d1%82%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d1%81%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%83%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8/): През есента на 1963 г. Йордан Радичков е в Сибир. Авторът е единственият член на Съюза на българските писатели, който приема поканата на руски пратеник да обиколи тази необятна и непозната сурова земя и да пише текст за нея. Останалите предпочитат по-цивилизовани местности, но Радичков вдига ръка от дъното на залата. За дивото въображение на човека, който по-късно ще напише „Неосветените дворове“, няма нужда от катедрали и изложбени зали, за да се укрепи творческия си дух. Достатъчна е безкрайната шир на северната тайга, небето, облаците и всички неочаквани срещи по пътя. Книгата „Сибирски тетрадки“ е единственият нередактиран текст на Йордан […]
- [Четири пиеси на Брехт](https://izumen.org/%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d0%b5%d1%81%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d1%85%d1%82/): „Този, който се смее тамПросто още не е научилУжасната новина.“ Коя е „ужасната новина“, както отбелязва преводачът на излезлия наскоро сборник „Към потомците“ Константив Илиев, не е съвсем ясно. Времето, в което живее и твори роденият в Германия Бертолт Брехт, изобилства от ужаси. Пътувайки в Европа, Русия и Америка, драматургът и поет вижда немалко поводи за разочарование от човешката природа. И все пак на този кошмарен фон той ще напише пиеси – едновременно вдъхновени, весели, трагични, носещи човеколюбие и истина. В „Към потомците“ са побрани четири пиеси на Брехт, някои от които са отпечатани за първи път на български, при […]
- [Книга от нашето минало](https://izumen.org/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be/): През изминалия декември се навършиха сто години от рождението на Солженицин и по този повод изд. „Колибри“ преиздадоха първото публикувано произведение на автора – повестта „Един ден на Иван Денисович“, появила се през 1962 г., в сп. „Новый мир“. Книгата се явява първото директно описание на нечовешкия живот в трудовите лагери по времето на управлението на Сталин и вижда бял свят единствено благодарение на Хрушчовото размразяване и процесите на десталинизация, течащи в Русия по онова време. Като брой думи и описание, денят на Иван Денисович е доста по-кратък от този на Леополд Блум в „Одисей“ и в никакъв случай няма […]
- [Филмът за Довлатов](https://izumen.org/%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%be%d0%b2/): „Довлатов“, Русия, Полша, Сърбия, 2018, режисьор и сценарист Алексей Герман-младши, оператор Лукаш Зал, с участието на Милан Марич, Хелена Суйецка, Данила Козловски, Артур Безчастни, Антон Шагин Година преди да напусне родината си и да замине за Талин, руският писател Сергей Довлатов обикаля по улиците на Ленинград, взима детето си от училище (според разбирателството с бившата си съпруга) и прави опити да бъде публикуван или да стане част от Съюза на писателите. Поне така го виждаме във филма на Алексей Герман-младши, който тръгна по кината преди дни. Спътник на Довлатов е чувството му за хумор, с което изгражда стена от сарказъм […]
- [Историите на Пирандело](https://izumen.org/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%be/): Луиджи Пирандело, „Новели за една година“, изд. „Колибри“, 2018, преводач Светозар Златаров Роден сред безкрайното лято на Сицилия, Луиджи Пирандело има онова топло италианско детство, което често пъти режисьорите сантиментализират – игри в прахоляка и тичане по горските пътеки, четене на басни и легенди, омагьосване от невъзможния свят на мечтите. Момчето, което ще напише на 12 години първата си пиеса, става един от най-продуктивните италиански писатели – автор на поезия, разкази и иновативна драматургия, дори може би един от предвестниците на театъра на абсурда. Но преди всичко меланхоличен и затворен човек, който вместо да живее – пише. Великолепни са разказите, […]
- [Изповедта на Толстой](https://izumen.org/%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b9/): Тревожна книга е кратката „Изповед“ на Лев Толстой, която излезе у нас с нов превод по случай 108 години от смъртта на автора (20 ноември). Макар и кратко, произведението е плод на дълбока криза, която руският класик преживява на 51-годишна възраст. Въпреки успеха на романите „Война и мир“ и „Ана Каренина“, Толстой открива духа си в безизходица, подобна на тази, която изпитал в своята младост. Трудността е в осмислянето на човешкия живот и натрапчивото питане: „А после?“. Нито семейният живот, нито доброто обществено положение са успели да задоволят глада за нещо истинско, което да придаде смисъл и основа. Първоначално Толстой се обърнал […]
- [Да понасяш всекидневието като индианец](https://izumen.org/%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%8f%d1%88-%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%bd/): „Как се пътува със сьомга“, Умберто Еко, ИК „Колибри“, 2018 г., превод Вера Петрова, художник на корицата Боряна Красимирова В първия от текстовете, поместени в излезлия съвсем наскоро сборник „Как се пътува със сьомга“, Умберто Еко дава насоки за всеки уважаващ себе си индианец как да се държи в уестърн филм. Препоръките покриват широк диапазон от действия – от предварително известяване с димни сигнали и надаване на викове, до оставяне на следи и бавно прицелване. Съветите, разбира се, са иронични, така че ако някой тръгне да ги следва, непременно ще бъде убит. Такъв е и духът на всички текстове, поместени […]
- [За собствено удоволствие](https://izumen.org/%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%b5/): Колко съвременно започва сборникът „Нови разследвания“ на Хорхе Луис Борхес – с образа на стена, изградена от владетел, който искал да бъде запомнен като първия, най-значим владетел, който се хвалел, че по негово време всяко нещо има най-точното име, и заповядал книгите, в които е затворено миналото, да бъдат изгорени. Борхес се пита в това свое първо и кратко есе – дали има връзка между строенето на стени и изгарянето на книги – от какво се опитва да се опази човек и какво се опитва да забрави. „Нови разследвания“ е сборник с литературни текстове на аржентинския писател, осем от които са били […]
- [Одисея през света на сенките](https://izumen.org/%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%b5%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5/): „Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.“ За първи път на български излезе романът на Уилям Фокнър „Докато лежах и умирах“ (1930 г., изд. „Колибри“, превод на Рада Шарланджиева). Книгата се състои от 59 вътрешни монолога на членове от семейство Бъндрън, които трябва да пренесат (през огън и вода) ковчега на майка си Ади до родния ѝ град Джеферсън, Мисисипи, където тя желае да бъде положена до своя баща, въпреки съветите на околните. Основен глас е този на сина ѝ Дарл, чиито са […]

## Pages

- [](https://izumen.org/): „Той е слаб, пронизително смъртен и оцелява единствено по стечение на обстоятелствата.“ Последни публикации:
- [Разкази](https://izumen.org/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b8/)
- [За мен](https://izumen.org/%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%bd/): Роден съм и живея в Пловдив. Работя като книжар, пиша кратки разкази, публикувани в списание „Страница“, и рецензии за кино и литература за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Автор съм на дебютния сборник „Когато великани ходеха по земята“, както и на романа „Момчето, което завърза Луната за Земята“. Помагам и като редактор в сп. „Нула32“. Момчето, което завърза Луната за Земята В „Момчето, което завърза Луната за Земята“ майка разказва приказка на болното си дете – за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и […]
- [Кино](https://izumen.org/%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%be-2/)
- [Литература](https://izumen.org/%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0/)


[comment]: # (Generated by Hostinger Tools Plugin)