„Чуждо лице“, Кобо Абе, превод от японски Дора Барова, издателство „Изток-Запад“, 2025 г.
Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като израз на дълбоко вкоренено нарцистично желание да бъдеш запомнен, разбран, извинен. Това не означава непременно, че героят на Абе се самоубива в края на романа, но е подсказка, че има засилена склонност да се обяснява.
„Чуждо лице“ (1964) е написан от разказвач с обезобразено лице, който оставя три тетрадки на съпругата си, за да ѝ обясни вътрешното си състояние след злополуката – по време на опит в лабораторията, където работи, се взривява течен кислород. Това го белязва необратимо и го захвърля в спираловидно пътешествие из дълбините на съзнанието му. Търси маска, с която да скрие раните, а в крайна сметка и чуждо лице, за да се върне отново в света на живите. Романът изобилства от размишления върху модерното общество и екзистенциалната криза на човека в него.
Името на един от героите – д-р К., неслучайно ни отпраща към Кафка. Гласът на разказвача е отстранен, понякога налудничав, описва живота си като в стъкленица; изолацията и неспособността да се интегрира в обществото са криза, в която „Адът, това са другите“ се преобръща в „Адът, това съм аз“. Героят изследва лицето си като опитен лаборант, решен да открие отговор на въпроса „Кой съм аз“, дори отговорът да го погуби. Прецизният скалпел не му пречи да скицира вълнуващи ескизи на средата около него: „Същата онази вечер… мътна като мръсна вода мъгла се надигна час по-рано от обикновеното и затули небето… вечер с цвят на глинен съд“.
Около 150-ата страница героят започва да пророкува бъдеще, което звучи като наивно упражнение. Какво би станало, ако всички хора сложат маски? Постепенно съвременният читател може да наложи метафората на маската като обезличаващ символ – анонимен акаунт в социалните мрежи, фалшиви новини, тролове или употребата на изкуствен интелект за създаване на подвеждащи образи. Колкото и да е силна болката от това да бъдеш измамен, никога няма да надделее над удоволствието да мамиш, пише Абе. Изненадващо въздействаща е трескавата фантазия, която героят си представя. В нея върлуват несигурност, параноя и безсмислие, но най-вече разрушаване на доверието между хората.
Неизбежно в романа се прокрадва темата за формите (правилни/неправилни), както и за маската като идентичност. Героят на Абе си мечтае за общество, в което човечеството масово ослепява. Тогава разногласията по отношение на „формата“ ще изчезнат и „хората биха били единодушни, че хлябът е хляб, независимо дали той е кръгъл, или триъгълен…“.
Не сме сигурни дали онова, което смятаме за маска, е истинското лице на героя, или е обратното – онова, което смятаме за истинското му лице, всъщност е маска. Това е прозрение, което писателят Кендзабуро Ое („Смърт във вода“) развива в послеслова, разглеждайки тревожната неопределеност на романа и някои от често срещаните критики. Около средата на книгата читателят се чувства изгубен в безбройни спекулации, закани и фантазии на разказвача, който конструира маската и я изпробва сред хората. Отнема много страници, преди да стигнем до срещата с неговата съпруга. Според Ое на читателя му се иска това да стане по-рано, но така ще се загуби дълбочината и романът ще може лесно да бъде забравен, защото ще се опира единствено на напрежението в сюжета. Именно в безкрайните възможности „Чуждо лице“ не само търпи втори прочит, но и безсрамно го изисква.
Забележителният филм на Хироши Тешигахара (1966), както и другата му адаптация по Абе – „Жената от пясъците“ (1964), са резултат от пълноценна артистична колаборация. Настоящото издание е добър повод за запознанство с творчеството на Тешигахара. Нека нито несполучливата корица, по-подходяща за конспиративните заглавия на поредицата „Катехон“, нито коректорските пропуски ви попречат да се запознаете с този многопластов роман. И едно предупреждение: след последната страница остава чувството, че някой е свалил маската ви, без да ви попита.
Вашият коментар