„Северните води“, Иън Макгуайър, издателство „Кръг“ 2025 г. превод от английски Владимир Германов
„Северните води“ започва с миризма на терпентин, рибено брашно, горчица, боя за печка и воня на пикоч от нощните гърнета и това общо взето е атмосферата и настроението, в които ще прекарате времето си, докато четете романа на Иън Макгуайър. Вместо „Наричайте ме Ишмаил“, откриващите думи тук са: „Вижте мъжа“. А мъжът е Хенри Дракс – харпунист, един от най-противните герои, родени през последното десетилетие. Романът на Макгуайър е директен с вас още в първата си глава. Суровото насилие и отвратителните престъпления са изложени без колебание или срам. От вас зависи дали да продължите.
Хилари Мантел пише за книгата, че рядко попада на толкова добре проучен роман, в който авторът не споделя произволни факти просто защото ги знае, а внушава дълбоко разбиране за епохата и живота на героите си. Всички болезнени детайли около китоловния кораб и неговия екипаж са в услуга на реалистичното пресъздаване на едно сурово съществуване, което не позволява пластмасови маски. Детайлите на този необикновен свят, пише тя, „биха останали милостиво неясни за потребителите на китова мас; те никога няма да се досетят как се ражда светлината им в такъв мрак“. А колко гъст действително е този мрак…
През 1859 г. успешният бизнесмен Бакстър сформира експедиция с китоловния кораб „Волънтиър“. Това ще е една от последните на компанията му, тъй като бизнесът замира. Екипажът е сформиран от кол и въже, сред тях са жестоки мъже като Хенри Дракс, около когото кръжат легенди за канибализъм, ирландският лекар Патрик Съмнър, който бяга от миналото си във войната в Индия, както и коварният помощник капитан Кавендиш, който има собствени планове за мисията. По време на пътуването се установява, че на борда се е случило изнасилване на едно от младите момчета, следва и убийство. Това е едва началото на неприятностите за екипажа, защото скоро след това „Волънтиър“ засяда в ледовете на Гренландия и е въпрос на време стремежът за оцеляване да надделее над човешкото.
„Северните води“ напомня на много други книги и за да се отървем от очевидните паралели, нека ги споменем веднага: „Моби Дик“, „Сърцето на мрака“, „Кървав меридиан“, „Ужас“, „Бъчърс Кросинг“, „Пътешествието на Уейджър“ и т.н. Всяка „мъжка“ книга, която разказва за приключение в дивото, което от своя страна е метафора за навлизане в лепкавите дълбочини на човешката психика или много често в омагьосания кръг на вината, е добър избор за сравнение. И макар Мелвил и Конрад да притежават далеч по-богат инструментариум на изразяване, Макгуайър със сигурност е сред най-добрите съвременни автори в жанра.
Хенри Дракс без съмнение е черното пулсиращо сърце на този роман. Той е еманация на епохата, синтез на първичните останки от праисторията и възможностите, които империализмът предоставя на хора от неговата порода да сеят злини из целия свят.
– Ако Хенри Дракс не е дяволът, не бих могъл да кажа, че знам какво точно представлява. И да има измислена дума за човек като него, не мисля, че съм я чувал.
– Няма и да я научиш – отвръща Ото. – Поне не от човешка книга. Хората като него не могат да бъдат описани с определени думи.
– С какво тогава?
– Само с вяра.
На друго място общуването с него е определено като ницшеански кошмар:
Да говориш с Дракс, е като да крещиш в мрака и да чакаш мракът да ти отвърне на свой ред.
Вашият коментар