Да, знам, че се забавих, но трябваше да обновя блога и годината започна с фрустриращи софтуерни предизвикателства. Нищо! Готов съм с кратък списък на любимите книги от миналата година. Според Goodreads съм прочел малко под 100 (по дяволите, за малко!), от които с честна съвест мога да ви препоръчам около 10. Не съм сигурен как ги класирам, всички в този списък са ми любими, но нека започнем с по-„сериозните“ заглавия.
„Пътешественик и лунна светлина“, Антал Серб (издателство Нике).
Книгата разказва за идилично сватбено пътешествие на будапещенска двойка в Италия. Но ако си представяте провансалска романтика, дълбоко грешите! Писах за нея в сп. „Култура“ и за да не се повтарям, просто ще се препиша:
Италия е представена като географско пространство, което размива контурите на идентичността. Тя е място, където реалността отстъпва, докато нейните опорни точки – улици, мостове, църкви, човешки гласове, потъват в безжизнения блясък на луната. Там героят на романа Михай започва да изчезва. Из тесните венециански улици, по време на сватбеното си пътешествие, той усеща, че е чужденец не само в Италия, но и в собствения си живот. Бракът, работата, буржоазният строй, всичко изглежда като документ, подписан от анонимен чиновник. Италия обаче отваря врата, която Михай се е опитвал дълго да държи затворена. Вратата към сумрачен свят, населен от призраците на младостта: Тамаш, Ервин, Янош и Ева, юношеските ритуали, играта със смъртта, мистичните преживявания, първата любов.
Всичко това ме завъртя в изключително умело написан роман, който въпреки меланхолията, е сътворен с иронични намигвания и превъзходни ескизи и пейзажи, които бих искал да видя отново. Дълбоко ме натъжи, когато научих как е починал Серб, но съм благодарен, че дори животът му да е бил кратък, романът оцелява.
„Въздържателят“, Иън Макгуайър. (изд. Кръг)
За нея също писах за сп. „Култура“, така че прилагам тук кратък откъс:
Представете си роман за зараждането на ИРА, но населен с измислени герои и събития. Ето това е изобретил Иън Макгуайър (който наскоро гостува в София) в романа си „Въздържателят“. Всъщност не е съвсем правилно да говорим за фикция, тъй като предпоставката за сюжета е действителна. Трима обесени ирландци, станали известни като Манчестърските мъченици, са искрата, която разпалва бунтове и гражданско неподчинение през 60-те години на XIX век, продължило до споразумението с Великобритания през 1921 г. Действието при Макгуайър започва 15 години след картофения глад (1845–1849), покосил над 1 милион души и прокудил още толкова в Манчестър, Ливърпул и Америка. По това време се поражда нов тип политизирана ирландска идентичност, откъсната от земята и концентрирана в бедните квартали. Появяват се фенианците, които през 1867 г. опитват да освободят един от лидерите си, но убиват британски полицай. Следва може би прибързаното обесване на трима от тях.
Да, тук започва книгата на Макгуайър. А къде свършва? В Дивия Запад, разбира се. Бях много приятно изненадан от решението да проследим героите до Новия свят. Влиянието от Кормак Маккарти, което се долавяше в Северните води, все още личи.
„Същността на нещата“, Греъм Грийн (издателство Кръг).
За нея съм писал повече тук (дори няма да излизате от блога), но ако трябва да синтезирам в няколко думи, бих казал, че е великолепен роман за мъжката самота, империализма и кризата на вярата, каквито са повечето книги на Грийн. Много, много ми хареса и знам, че ще мине под радара на повечето читатели, така че апелирам да ѝ дадете шанс.
„Сърца за изтръгване“, Борис Виан (изд. Колибри)
Навремето бях пробвал „Пяната на дните“, но нещо не се разбрахме, стори ми се прекалено разюздана и произволна, докато тук Виан сякаш е осмисилил по-добре идеите си. Напълно възможно е и аз да съм пораснал и сега да разбирам по-добре стила му. Не мога да ви опиша какво се случва в романа. Психоаналитик пристига в суеверно село, където се случват абсурдни случки. Бих я прочел отново, ако ми я пъхнете в ръцете. Това е общо взето, но ще излъжа, ако ви кажа, че е само това. Ако ми я пъхнете в ръцете, бих я подхванал отначало. Може би съвсем скоро ще си подаря втори прочит.
„Годината на чудесата“, Джералдин Брукс (издателство Лабиринт).
Тази книга е дебют, което е умопомрачително. Брукс пише като писател с поне 20 години опит в занаята. Описанията ѝ, детайлният рисунък на бита в английското селце Ийм от 1666 г. е зашеметяващ. И понеже се старая да пиша повече за любимите си книги, тази не е изключение. Можете да прочетете повече тук, но ето кратка извадка:
Какви са в крайна сметка чудесата от заглавието? Името на романа идва от стихотворението на Джон Драйдън Annus Mirabilis от 1666 г., което описва войната между Англия и Холандия, както и големия пожар в Лондон. Според поета Бог е бил милостив и е извършил чудеса, за да спаси Англия. В романа на Брукс думата „чудо“ често се появява, когато става въпрос за деца, за потомство, за бъдеще. Поради Божията милост времето тече и макар насред живота да сме в смъртта, намираме утеха в преходността, в движението, в предчувствието за пролет.
„Дяволът в Белия град“, Ерик Ларсън, (изд. Кибеа)
Съвсем случайно попаднах на нея от някаква класация за най-добри нехудожествени книги, понеже ми се четеше нещо различно. И какво попадение само! Книгата е богато описание на голямото изложение в Чикаго, за което пътува и нашият Алеко Константинов. Архитектите, замесени в това чутовни начинание, наистина са постигнали чудеса, а гордостта от човешкия дух е била в съвсем различни измерения, но… Има една уловка. По време на това изложение в града върлува сериен убиец, който убива жертвите си в специално построена къща. Да, правилно чухте. Като говорим за архитектура на човешкия дух… Ерик Ларсън прозорливо прескача между постиженията и ужаса. На какво сме способни като хора? На величие и мерзост. Прочетете я, в момента е намалена на 4 евро.
„Лъжите на Локи Ламора“, Скот Линч, (изд. Рива)
Боже, какво удоволствие само да се разхождаш по венециански улички с крадци и убийци, които те следят от покривите. Да, естествено, че си мислех за играта Асасинс Крийд 2, но романът на Линч е много повече от това, което може да очаквате по краткия синопсис и корицата. Пестеливото му писане, бързите скици, диалозите, героите и най-вече превъзходните схеми, в които лувакият Локи се забърква, са конструирани с любов и внимание. Надявам се тази година да ми остане време за втората книга. Първата я четох в електронен формат, защото не мога да понасям българската корица, но можете да я намерите на родния пазар.
From Hell, Алън Мур, (изд. Knockabout Comics)
Нищо, което съм чел досега в жанра, не се доближава до монолитния труд, посветен на Джак Изкормвача. Излишно е да коментирам, че се върза превъзходно със споменатата по-горе „Дяволът в белия град“. Мур разказва познатата история на Джак, но го прави през своя извънредно насочен към епохата подход. From Hell се чете, подобно на Watchmen бавно, текстът е много, изобилства от препратки към литература, музика, театър и наука. В крайна сметка се усеща по-малко като комикс и повече от онези класически книги от миналия век, които ни разказват без илюзии за предходна епоха. А нали знаете все пак кой е изобретил XX век?
Saga, Брайън Вон и Фиона Стейпълс, (изд. Image Comics)
Космическа опера за бягството на едно семейство, озовали се в семейна вражда, тип Ромео Жулиета, но с криле и рога. Само че двете семейства са две раси/две планети. Преследва ги компютър с еротични фантазии и смущаваща склонност към насилие. Огромно удоволствие ми достави постоянната изобретателност на Брайън Вон, писал и високооценения Y:The Last Man. Поръчах си и него, дойде, готов съм за 2026 г.
Ако поставите дулото на пистолет до слепоочието ми и ме принудите да избера български книги, които ми харесаха тази година, то без съмнение ще се позова на Катерина Стойкова и нейната „Нокомис“. Толкова освежаващо да излезем за малко от родното злободневие и да се позанимаваме с един оригинален проблем – този за менторите. Повече за нея съм писал за „Нула32“ тук.
Други книги, които харесах, бяха: Чуждо лице на Кобо Абе, Хендерсън – кралят на дъжда на Сол Белоу, Тютюнев път на Ърскин Колдуел, както и някои класики, с които наваксах, включително: Алената буква, Месията на Дюн, Тъмните му материи, Рицарят на седемте кралства, Изгубеният и Възвърнатият рай, Корабът на глупците, Дивото зове, Адвент, Героят с хиляди лица, Попол Вух, есета от Умберто Еко и Борхес.
Господи, добра година за четене беше.
Вашият коментар